Когато на тазгодишния Ролан Гарос при седмия си опит Новак Джокович най-накрая отстрани от пътя си Краля на клея Рафаел Надал, мнозина си помислиха, че най-накрая е дошъл моментът сърбинът да занеса у дома мускетарския трофей, който толкова пъти му се изплъзва.
Победата в три сета над Надал след шест неуспешни опита, започнали през 2006-а, изглеждаше като предвестник на предстоящата голяма победа за Джокович. Още повече, че пристигна в Париж непобеден на клей с титлите от Монте Карло и Рим, които бяха допълнително напомпали самочувствието му.
На финала го очакваше Стан Вавринка – играч, срещу когото Джокович имаше отлична статистика, не че швейцарецът беше малка заплаха. Още повече Надал вече не беше в турнира, което означаваше, че Новак имаше най-добрия си шанс да спечели Ролан Гарос.
Още в първия гейм на мача обаче станахме свидетели на впечатляващо разиграване от 39 удара, в което Вавринка накара Джокович да сгреши от бекхенд. За онези, очаквали лесна победа за сърбина, това бе шок. Три часа по-късно немислимото се случи – играчът със забавните карирани гащета напусна корта с трофея в ръце и късметът нямаше нищо общо с това.
Онази вечер „Stan the Man“ наказа „сърбинатора“, като се възползва от страха на човек, почти докосващ „Светия граал“.
Двадесет и осем е странна възраст за първа титла от Големия шлем. На тази възраст Вавринка спечели Australian Open 2014 – постижение, което не бе прието еднакво добре от всички. Някои го нарекоха „Чудо за един Шлем“, щастливец, изправил се срещу „контузен“ Надал. В заглавията на медиите „контузията“ заемаше централно място.
Може би причина за това бе и фактът, че Стан спечели първия си Шлем чак от 36-ия си опит. Той участва на мейджъри от 2005-а, а едва през 2013-а, при 35-ия си опит стигна първия си полуфинал (US Open).
Кой е виновен за тази променя при Вавринка? Магнус Норман. Ако си спомняте Норман бе треньор на Робин Сьодерлинг – бунтарят, победил Надал на Ролан Гарос през 2009-а. На финала в Париж през тази година Норман отново се превърна в унищожител на всеобщите вярвания, като изведе Вавринка до втори мейджър трофей. Този път обаче Стан получи нужното уважение – всички говореха за елегантния му бекхенд с една ръка и мощните му удари от основната линия.
Ако Джокович беше спечелил титлата от Ролан Гарос, той щеше да бъде първият след Род Лейвър с Голям шлем – нещо, което и Федерер не е постигал. Най-добрият сезон в кариерата на Новак е почти идеален, липсва му само трофея от Откритото първенство на Франция, а отговорен за това Стан Вавринка. Затова може да се каже, че 2015-а принадлежи и на него.
Източник: Тennis World USA
