„След всичко, което направи Хуан Мартин дел Потро, и всичко, през което премина, нямаше как да загубя“, заяви Федерико Делбонис, който подпечата триумфа на Аржентина на финала за Купа „Дейвис“ с успех в решителния пети двубой срещу Иво Карлович от домакина Хърватия.
След близо 10-годишна кариера при професионалистите, Федерико е добре познато име на феновете на играта, но ето 5 факта за него, които може да сте пропуснали.
1. Искал да стане футболист
Както повечето от аржентинските момчета, Делбонис искал да стане футболист. Роден през 1990 г. – само месеци, след като Аржентина пропуска да вземе втора поредна световна титла, Федерико расте с любов към футбола. Още повече, че баща му е местна легенда в родния му град Азул. Когато е 7-годишен, той открива тениса. Баща му често играел на двойки и му харесало. В продължение на няколко години практикувал и двата спорта, но постепенно заложил само на тениса благодарение на ментора си Густаво Таверини, който е в неговия щаб и до днес.
2. Неговият идол е Гастон Гаудио
В началото на новото хилядолетие Аржентина се радваше на страхотни таланти по тенис кортовете. През 2004 г. Гастон Гаудио спечели Ролан Гарос и се превърна в национален герой. Нещо повече – финалът тогава е аржентински, след като Гаудио отразява мачбол и надделява над Гилермо Кория. Никога няма да забрави как Гастон дошъл да гледа негов мач на Чалънджър през 2009-а и срещнал детския си идол.
3. Побеждавал е Федерер, Мъри и Вавринка
Федерико е побеждавал двама от Голямата четворка. През 2013-а се справя с Федерер в Хамбург след два тайбрека. Тази година на Индиън Уелс пък записа успех над Анди Мъри. През 2015-а в Женева се справи със Стан Вавринка.
4. Дълго време чакаше мига си в националния отбор
Повикаха го за първи път през 2010-а, а през 2011-а за финала в Севиля срещу Испания бе предпочетен друг левичар – Факундо Багнис. Дебютира едва през 2014-а, а през този сезон дочака звездния си миг.
5. Федерико е безспорен специалист на клей
И двете му титли до момента са на червена настилка. През 2014-а триумфира в Сао Пауло, а през този сезон – в Маракеш. Делбонис още обаче не може да блесне на Ролан Гарос. В първото си участие в основната схема през 2013-а стигна до втория кръг, а след това отпадаше още на старта в продължение на три сезона. Със сигурност – най-доброто от него тепърва предстои. А след геройствата с Дел Потро в Загреб, защо да не ги видим да си партнират на двойки?
