Ролан Гарос завърши и светът на тениса вече е на зелена вълна. След няколко подготвителни турнира предстои и кулминацията – събитие №1 в този спорт Уимбълдън. Започнахме подготовката за „свещената трева“ с играта на Stella Artois .
Уимбълдън със сигурност се различава много от останалите турнири, а едно от първите неща, които би забелязал човек, гледащ за първи път надпреварата, е бялата екипировка на всички тенисисти.
Откъде обаче идва правилото и защо толкова стриктно се следи за спазването му?
От историческа гледна точка белият цвят е показателен за статута и благосъстоянието на човек в обществото. През 19 век белите дрехи са били по-скъпи, а тенис са играли предимно представители на елита, за които е било важно да демонстрират възможностите си не само на корта, но във финансово отношение.
Официално правило за „предимно бяла екипировка“ се въвежда през 1963 г., а през 1995 г. то се променя на „почти изцяло бяла екипировка“.
Уимбълдън не се поддава на съвременните тенденции и още през 1972 г., когато US Open разрешава цветните екипи, най-старият турнир се придържа към традицията.
През 2014 г. е последната актуализация по отношение на облеклото на играчите, като критериите стават още по-стриктни и включват: малък или никакъв тъмен елемент, без флуоресцентни цветове, предпочитание към пастелени цветове, предпочитание гърбът на фланелката да е изцяло бял, предпочитание шортите и полите да са изцяло бели. Всички аксесоари, включително шапки, чорапи, обувки, да се изцяло бели.
От практическа гледна точка идеята е на тенисистите да им е по-хладно, тъй като белият цвят много повече отразява светлината, отколкото да я адсорбира, което е важно, когато се играе на слънце. Това е било изключително важно, когато тенис облеклото е включвало панталони и блузи с дълъг ръкав в миналото.
От гледна точка на символиката бялото е знак за свобода и чистота в западните общества.
Противоречия
Разбира се, има немалко хората в света на тениса, които не одобряват дрескода на Уимбълдън, особено след като правилата се затягат през 2014 г.
Производителите на екипи също имат своя аргумент, тъй като всички играчи изглеждат еднакво, а продажбите спадат.
Мартин Мулиган, който е финалист на Уимбълдън от 1962 г., работи над 40 година за Fila и не крие, че от финансова гледната точка облеклото не е изгодно, докато вицепрезидентът на компанията Дани Либерман казва през 2014 г.: „В САЩ хората обичат цветното и затова изцяло бялото не се продава.“
Мнението на играчите
Роджър Федерер бе сред първите, които определиха правилата от 2014 г. за „прекалено строги“. Легендата Мартина Навратилова пък припомня, че според последните изисквания в музея на Уимбълдън има нейна екипировка, с която е печелила турнира, която не отговаря на критериите, което е нелепо.
Пат Кеш, който печели турнира през 1987 г., е категоричен: „Прекалено старомодно.“
На различно мнение обаче е Винъс Уилямс, която напълно одобрява дрескода.
Изгледи за промяна
Ако има нещо, което е повече от ясно на всички, то е, че на Острова са достатъчно упорити, че да не позволят някой да им посяга на традициите, колкото и нелепи да са някои от тях.
Закуската ще е ягоди със сметана, играчите ще са в бяло и всяка година ще се консумират около 330,000 чаши чай и кафе. Това е част от чара на турнира.
TennisKafe.com
