Времето изтича за нашата Малка четворка. Това са Давид Ферер, Джо-Вилфрид Цонга, Томаш Бердих и Гаел Монфис. Квартет, който през изминалото десетилетие бе неизменна част от играта точно толкова, колкото и тези от Голямата четворка.
Но докато Анди Мъри, Новак Джокович, Рафаел Надал и Роджър Федерер грабнаха почти всеки Голям шлем в периода, Малката четворка даде сериозен отпор, спечели невъобразимо много мачове, куп пари и популярност, но и мечтата й бе опропастена.
Всички, без Монфис, играха „мейджър“ финал и всички, включително той, вече навлязоха в третото десетилетие от живота си. Вероятно и всеки от тях някога ще попадне в списъка на най-добрите, които никога не спечелиха турнир от Големия шлем.
Моментът е критичен. Ще може ли някой от Малката четворка да напусне списъка така, както го сториха Марин Чилич и Стан Вавринка?
Да ги разгледаме индивидуално:
Давид Ферер (34 години)
Ранкинг: №34; Най-висок ранкинг: №3; Титли: 26; Най-добър резултат на турнир от Големия шлем: финалист на Ролан Гарос 2011
Високият 175 см. неуморим испанец бе наречен Малкия звяр, но имайки предвид това, че не се слави с кой знае каква сила, повече му отива Енергийния заек. А сега, когато ще стане на 35 години, изглежда батерията се изтощава.
Ферер винаги е бил пример за човек, който е постоянен и полага много усилия през цялата си 16-годишна кариера. Завърши в топ 10 седем пъти, включително 5 подред, последният от които бе през 2015-а. Колелата обаче се забавиха, а напускането му на топ 20 не е добра новина за предстоящата година.
Издръжливостта му винаги помагаше, когато се изправя срещу по-големи и по-мускулести съперници. Сякаш обаче му липсваше достатъчно увереност в най-важните моменти. Истински демон на клей, който обаче нямаше късмет и трябваше да играе в ерата на Рафа Надал – най-великият на тази настилка за всички времена.
Ферер винаги е бил във форма и е тренирал неспирно. Има 26 титли, което е два пъти повече от всеки друг представител на Малката четворка. Сигурно може да изкове пътя си обратно до топ 10 през 2017-а, но корабът „Голям шлем“ отплува без Давид Ферер на борда.
Джо-Вилфрид Цона (31 години)
Ранкинг: №12; Най-висок ранкинг: №5; Титли: 12; Най-добър резултат на турнир от Големия шлем: финалист на Australian Open 2008
Цонга бе на 2 позиции от това да завърши годината в топ 10 за седми път в кариерата си. Ще бъде на 32, когато дойде ред на домашния му турнир от Шлема. А ще може ли да положи финално усилие и да спечели „мейджър“?
Хората сгрешиха за Цонга, след като едва 22-годишен стигна до финал на Australian Open през 2008-а. Специалистите бяха очаровани от началния му удар, агресивната игра и това, че наподобява Мохамед Али, затова и предположиха, че той тепърва ще изигра множество финали от Шлема.
И въпреки че имаше постоянство, прекрасни резултати и златни възможности, той така и не почука втори път на магическата порта. Контузиите също му попречиха да се добере до Свещения Граал.
Склонен да изпушва в дългите мачове, французинът в много случаи не приличаше на себе си. След онова поражение през 2008-а на Australian Open от Джокович, Цонга победи сърбина в 5 от следващите 6 случая, включително реванш в Мелбърн на четвъртфинал през 2010, но Джокович заслужи общо 12 титли от Шлема и след конкретния мач през 2010-а победи Цонга 6 пъти подред на „мейджъри“ или олимпийски игри.
Томаш Бердих (31 години)
Ранкинг: №10; Най-висок ранкинг: №4; Титли: 13; Най-добър резултат на турнир от Големия шлем: финалист на Уимбълдън 2010
Дългокракият чех завърши в топ 10 без обаче да прави пробив сред елитните редици. И ако това е проблем, то много от Тура биха си пожелали да го имат.
Бердих е един наистина очарователен случай. Той обикновено дърпа конците, но се пречупва в най-важните моменти срещу топ опоненти, все едно винаги се хваща, когато някой блъфира. Има отличен сервис и в играта му няма слабости, движи се и прекрасно за играч с подобни габарити, така че разполага с всичко, за да пожъне голям успех, но не се възползва от качествата си.
Отстъпи в 17 от 30-те финала, които игра. Изпусна най-големия си шанс през 2010-а на Уимбълдън, когато на финала бе победен от Надал, след като по пътя си отстрани световния №2 Федерер и №3 Джокович. Матадора бе в пика си, но никой, притежаващ със сервиса на Бердих, не трябва да губи 3 поредни сета на трева, печелейки едва 12 гейма.
Гаел Монфис (30 години)
Ранкинг: №7; Най-висок ранкинг: №6; Титли: 6; Най-добър резултат на турнир от Големия шлем: полуфинали на Ролан Гарос 2008 и US Open 2016
Монфис не само е най-младият в групата, но е и единственият, който през този сезон подобри играта си. Това обнадеждава, че атрактивният и атлетичен французин ще достигне апогея си на късен етап от кариерата си и ще запише името си в историческите книги.
Шоумен по душа, той вдига феновете на крака с безпощадни смачове и преследване на безнадеждни уинъри. Може обаче да прави тези неща само от екстремно защитна позиция, а това го оставя в ръцете на всеки с мощен удар. Мнозина мислят, че ако опрости играта си, ще пожъне по-голям успех.
Мофис има перфектна мускулатура за тенисист и е екстремно бърз, но има тенденция да се „чупи“ лесно, която дългият списък от контузии потвърждава. Ако ги няма травмите, той спокойно може да играе още 3-4 години топ тенис. Иска ли обаче „мейджър“, ще трябва да направи някои компромиси с подхода си към играта.
Питър Бодо, главен редактор на Tennis Magazine и колумнист в The New York Times
TennisKafe.com
