Днес, 12-ти август, своя 45-ти рожден ден празнува един от най-великите тенисисти и спортисти за всички времена – Пийт Сампрас. Ужасно много са невероятните постижения на американеца – сред най-важните от тях са 14-те титли от Големия Шлем, 6-те поредни години като №1 и общо 286-те прекарани седмици на върха на ранглистата. Сампрас дълго време бе практически непобедим на тревната настилка на Уимбълдън – в периода 1993-2000 г. той загуби един-единствен мач (от Рихард Крайчек през 1996 г.) и триумфира немислимите седем пъти.
Съперничеството между Пийт и Андре Агаси бе марково за 90-те години на миналия век. Не само заради класата на двамата, но и заради коренно различните им стилове на игра и характери. Сампрас не бе сред най-изявените шоумени, но както самият той често е казвал: „Предпочитам да оставя играта си да говори.“ Едва ли има любител на тениса, който ще забрави гръмотевичните сервиси, асовете от втори начален удар, майсторските волета, форхенда в движение, с който бе в състояние да завърши разиграването от всяка точка на корта, и запазената марка на американеца – смашовете с отскок.
Сампрас и до днес държи рекорда за най-млад шампион на US Open – 19 години и 29 дни. Това бе първа титла от Големия Шлем и истинският старт на съперничеството му с Агаси.
Освен изключително доминиращата си игра, Пистъл Пийт притежаваше и други големи козове – голямото си сърце, шампионската психика и несломимия характер. В четвъртфинала срещу Алекс Кореча на US Open през 1996 г. Сампрас едвам стоеше прав, повърна на корта по време на тайбрека на петия сет, но намери сили да пласира ас от втори сервис в най-важния момент, спечели битката, влезе в болница за кратко, а впоследствие триумфира с титлата в Ню Йорк.
Андре Агаси прекъсна доминацията на Пийт и завърши като №1 през 1999 г., но на Уимбълдън балансът на силите бе различен. Сампрас изигра може би най-силния мач в кариерата си срещу големия си опонент. В този двубой е и незабравимото бекхенд воле с плонж, след което легендата на BBC Дейвид Мърсър коментира: „Още малко и Сампрас ще проходи по вода.“ Агаси бе лаконичен: „Спомням си как излязохме на корта и как си тръгнахме, останалото е мъгла.“
На Уимбълдън през 2000 г. изглеждаше почти сигурно, че Сампрас ще подобри тогавашния рекорд на Рой Емерсън от 12 титли от Големия Шлем. Шампионът обаче контузи лошо крака си още срещу Карол Кучера през първата седмица и до края на турнира трябваше да играе на инжекции. „Имаха ефект за около 30 минути, най-много час, после болката се завръщаше“, припомня си американецът. Сампрас отново се прояви като изключителна личност и достигна финала срещу друг голям свой съперник – Патрик Рафтър. Дъждът дълго време бави двубоя, но слънцето неочаквано се появява в 19:30 ч и двамата трябва да излязат на Централния Корт. Пийт се върна от сет пасив и изоставане във втория тайбрек, а краят на мача в почти пълния мрак е достоен за холивудски филм.
Сампрас бе в игрова криза през 2002 г., но успя да приключи кариерата си както подобава за един голям шампион. След шокиращата ранна загуба от Жорж Бастъл на Уимбълдън, американецът отново показа най-добрата си форма на US Open и премина през Грег Руседски, Томи Хаас, Анди Родик и Сиенг Шалкен последователно, за да се класира за осми финал в Ню Йорк. Съперникът бе добре познат – отново Андре Агаси.
TennisKafe.com
