Ако вярвате, че възможността да живееш живот е цяло чудо, тогава можете да разберете страстта и щедростта на Панчо Сегура. За 96 години този човек показва на всеки, с когото се срещне, че чудото се състои в това умът, тялото и душата да работят в едно.
Роден в Еквадор, той преборва болести като рахит и малария, а детството му минава в бедност и лишения. Сегура обаче посвещава живота си на това да стане велик. През 50-те години се изкачва до №1 в света, а години по-късно продължава да е ангажиран с играта като играч и треньор.
Популярен е с чувството си за хумор, светкавичните си крака и марковия форхенд с две ръце. В кариерата си печели 66 титли на сингъл и е член на Залата на славата.
В един неделен следобед на 18 ноември тази година над 200 приятели на легендата се събират в Beverly Hills Tennis Club, където Панчо взима едно от решенията, променили историята, за да го изпратят в последния му път.
Beverly Hills Tennis Club – сигурно си мислите, че толкова иконично място има десетки кортове, огромен паркинг, много сгради и се къпе в лукс. Не е точно така. Игрищата са точно 5 и трудно се забелязват от улицата. Клубът е родил много легенди, но те са аутсайдери, защото са евреи, които преди години не са имали правото да се докосната до божествения Los Angeles Tennis Club, колкото и да са били добри.
Нещото, което определя живота на Панчо Сегура, е движението: от малките болезнени стъпки, които прави като дете, през бързото му придвижване по корта, до това да се придвижи към по-добро и да обедини хората.
На 18 ноември 2017 г. пред покойния Сегура са легенди като Чарли Пасарел, Трейси Остин и Род Лрйвър.
„Винаги исках да седя до Панчо и да го слушам какво говори, защото със сигурност има какво да науча“, е признание на самия Род Лейвър, който добре помни стожерите във философията на еквадореца.
„Хората не схващат – каза ми Сегура преди 20 години, – мислят си, че щом тенисът се играе в тези клубове, той е само за богаташи. Но не ти трябва нищо повече от ракета и сърце, за да играеш тази игра. Това е великото в тази игра, тя е демокрация. Няма значение колко пари имаш, нито кой е баща ти, или дали си учил в Харвардския университет, на арената сме само аз и ти.“
Всички в Beverly Hills Tennis Club знаят, че само минута с Панчо е равно на 60 секунди, които никога няма да забравят, а дори и великият Лейвър знае, че става ли дума за тенис, най-добре е да мълчи и да слуша.
През 2000 г. на US Open Сегура гледа двама европейци един срещу друг и казва: „Испанското момче, прилича ми на Борг. Ще спечели Ролан Гарос“, а три години по-късно Хуан Карлос Фереро го прави. „А швейцарецът ще има кариера като Сампрас“ – Роджър Федерер вече има 19 титли от Големия шлем.
Не прогнозите на легендата са толкова важни, колкото 1968 г., когато Сегура започва работа с едно момче в Beverly Hills Tennis Club.
Това е първата година на „Откритата ера“, когато вече медиите и парите започват да играят роля, а Панчо има харизмата, мотивацията, страстта и уменията, за да изведе тениса на друго ниво. И кой си мислите, че повежда революцията?
Момчето, което работи със Сегура, много прилича на него – глад за победи, последователност и е свиреп състезател. Подценявано е, но това му служи само като допълнително гориво. Момчето се казва Джими Конърс. След само 30 мин. от първата им тренировка Сегура е сигурен – в ръцете си има бъдеш №1.
Панчо вижда себе си у момчето: „Джимбо, знам, че е готов на всичко, за да бъде най-добрият. Виждам го.“
На 18 ноември 2017 г. пред покойния Сегура се изправя самият Конърс и следва дълга пауза. Сълзите напират в очите на американеца, който едва обелва дума. Няма нужда да казва каквото и да било, всички знаят колко много му дължи – всичките уроци, упражнения, всяка ударена топка, точка след точка, гейм след гейм, преди да го превърне в мъж. Разбира се, майката на Джими също има огромна заслуга, но между Конърс и Сегура има химия.
„Казваше ми, че аз съм играч, какъвто той е щял да бъде – споделя Конърс. – Аз съм играчът, който той направи.“
През 1974 г. Конърс става първият тенисист, станал професионалист в „Откритата ера“, който стига до №1 в света. Житейският му път много напомня на този на неговия ментор, а стилът му е същият.
След себе си Сегура оставя посланието, че тенисът е много повече от спорт – той е любов и война. Сегура учи, че трябва да разбиеш противника си на корта, да го обезличиш, но и точно той кани съперника си на вечеря, за да обясни как го е победил и защо. А ако поканата не е приета? Само изпускаш чудото.
TennisKafe.com
