Изминаха 20 години откакто Рихард Крайчек вдигна трофея на Уимбълдън над главата си, а това до голяма степен определи съдбата на холандския гигант и го превърна в това, което винаги е искал да бъде.
На влажната настилка всичко е по-различно, а той съвсем не се чувствал уверен: „Не ми се играеше. Отношението ми не беше правилно. Често пъти треньорът ми просто поклащаше глава.“
Треньорът му се опитвал да го убеди, че в играта на Крайчек няма нищо нередно, защото сервирал отлично. А освен това Уимбълдън е най-големият турнир на трева в календара. Той обаче планирал да замине в Австрия с жена си и му трябвало време, за да реши какво да прави. Накрая бил готов – щял да се подготви за Лондон.
„Решихме да се упражняваме на твърда настилка, защото винаги съм имал проблеми с ритъма си. Не усещах точни момент. Усещах, че ставах все по –зле.“
На 24 години той вече бил минал през две операции на коленете, които винаги са му били проблем, който трябвало да приеме. През 1994-а и 1995-а пък отпаднал още в първи кръг, така че първата му цел била оцеляването.
Въпреки че бил №14 в света, той не бил поставен сред 16-те, но малко преди турнира световният №2 Томас Мустер се отказва и Крайчек заема неговото място три дни преди началото на турнира.
Във втори кръг той рутинно се справя с американеца Дерик Ростано в три сета. Започнал да изглежда различно на корта и бил много по-позитивен в тренировките.
В трети кръг играе с Брет Стивън на Корт №2, а времето е ветровито и студено. Взима първия сет 7-6(5), но после губи 6-7(5) следващия. При изоставане от 1-4 в третия обаче всичко се променя: „Спирам да се оплаквам и започвам да играя“, си казва тенисистът и обръща до 6-4, а после отстранява опонента си след 6-2 в четвъртия сет.
Изминали са три години откакто Рихард Крайчек е играл на Централния корт. През 1993 г. Рихард играе срещу защитаващия титлата си Андре Агаси, който го побеждава 7-5, 7-6(7), 7-6(8). През 96-та се изправя срещу Михаел Щих в четвърти кръг, който е един от най-надарените тенисисти, но успява да го победи в три сета.
На четвъртфинал той е уверен, че може да се справи с Пийт Сампрас: „Винаги играех добре срещу него. Изненадах се обаче колко добре започна. Това беше по-различен Сампрас.“
Проливният дъжд обаче накъсва играта и едни ден не стига, за да завърши мачът. Накрая обаче холандецът побеждава с 7-5 7-6(3) 6-4.
„Чувствах се страхотно. Това бе единственият турнир, при който след всяко прекъсване заради дъжда, се връщах дори по-силен. На Уимбълдън през 1996-а нищо не можеше да ме спре.“
Рихард е много суеверен и прекарва дните си в хотела, където почива, а всяка сутрин яде кейк, гледайки анимационни филмчета по BBC.
Холандецът побеждава на полуфинала Джейсън Столтенберг на Корт №1, а на финала срещу Мъливай Уошингтън се превръща във фаворит.
„Бях спокоен доколкото мога. Това бе първият ми полуфинал на турнир от Големия шлем. Знаех, че може повече да не ми се отдаде възможност да направя това срещу тенисист извън топ 10.“
Финалът е белязан и от запомнящ се момент. Снимката на финалистите е прекъсната от оскъдно облечена жена, която нахлува на корта. Оказва се, че това е Мелиса Джонсън, която продавала пици наблизо. Тя изпила няколко питиета, събрала смелост и решила да прескочи една от бариерите.
По време на мача Крайчех сервира отлично и се справя добре срещу предпочитащия играта от основната линия си съперник. В 18:06 часа холандскяит тенисист вече е на колене и празнува титлата след 6-3 6-4 6-3. В съблекалнята има празненства и никой не може да му отнеме този специален момент.
TennisKafe.com
