Изминали са точно две години от един инцидент, който бившият №4 в света Джеймс Блейк никога няма да забрави. Случката за него обаче не е проклятие, а благословия, която го мотивира да бъде промяната, която иска да види в заобикалящия го свят.
През този юни излезе втората книга на тенисиста – „Ways of Grace: Stories of Activism, Adversity, and How Sports Can Bring Us Together“, а причината американецът да я напише е полицейска агресия, на която става жертва през 2015 г. Тогава по време на US Open органите на реда го припознават с член на престъпна група, свалят го на земята пред хотела му и го арестуват.
„Чудех се как мога да превърна тази негативна ситуация в нещо позитивно. Сетих се за моя идол – Артър Аш, и как той използва всяка ситуация, за да бъде от помощ на хората в неравностойно положение“, разказва Блейк.
Заглавието на новата книга на Джеймс не е случайно, то е препратка към книгата на Аш – „Days of Grace“, посветена на спортистите, използващи високия си статут в обществото, за да засягат дълбоки социални проблеми. В това отношение Артър Аш със сигурност е сред най-влиятелните в историята. Шампионът от Уимбълдън 1975 се бори за справедливост в САЩ и чужбина, а наследството му е оказало голямо влияние върху Блейк не само на корта, но и извън него.
„Ако има каквато и да е възможност да следвам стъпките на Артър Аш, ще го направя – категоричен е Блейк. – Осъзнавам, че дори не се доближавам до тенис кариерата, която той е имал, нито, че мнението ми е толкова високо ценено. Но пишейки книга, смятам, че правя това, което Артър би правил днес в моята ситуация.“
Разбира се, кариерата на Блейк е изпълнена с достатъчно успехи на най-високо ниво. Той достига до №4 през 2006 г. и има 10 титли на сингъл и 7 на двойки. Големия му идол обаче променя тениса завинаги и освен велик шампион, е голям учител и анализатор на играта.
След инцидента през 2015 г. Джеймс не само пише книга, но иска да покаже, че не е срещу полицията, а само желае подобни проблеми да се разрешат и започва съвместна работа с полицейските участъци в Ню Йорк.
„Сигурен съм, че има още какво да се направи и ще продължа да работя в името на справедливостта.“
Във втората си книга Блейк пише за важната роля на спортистите и че те имат силата да направят разликата в обществото. Разказва кратки вдъхновяващи истории и иска да разруши всички бариери на културна и расова основа. Дава пример с пакистанеца Айсам-Ул-Хак Куреши, който е мюсюлманин, и израелеца Амир Хадад, който е евреин, които въпреки конфликтите между техните държави играят като тандем на Уимбълдън през 2002 г. Разказва още за Мохамед Али, Нелсън Мандела и, разбира се, Артър Аш.
„Целта на книгата е да вдъхновява другите и да показва позитивната страна на спортистите. Има толкова негативни истории за спортисти, така че искам да служи като противовес.“
Блейк много добре разбира, че има поле за изява, от което може да се възползва, за да помогне на другите, и вярва, че и другите спортисти трябва да последват примера му.
„Не говорете просто заради самия акт на говорене, а за да помогнете на някого, било то и с малък жест“, е посланието на Блейк, който още от родителите си е научен, че трябва да помага на останалите – урок, който ще предаде и на собствените си деца.
„Баща ми ме научи да съм работлив, а майка ми – да съчувствам на хората в неравностойно положение. Това ми помогна и да имам успех в тура, и после да го използвам с благородна цел.“
Блейк е благодарен за инцидента през 2015 г. и знае, че тепърва има работа за вършене:
„Искам феновете да разберат, че спортистите имат социална отговорност и са много повече от хора, удрящи топка. Много от играчите са толкова отдадени на проблемите на другите, колкото и на играта. Дните на „Мълчи и играй!“, вече са в миналото.“
TennisKafe.com
