Федерер: Никога не се отказвайте, трудните моменти идват, от вас зависи да се извисите над тях

|  от  

Роджър Федерер вече e на 36 години и зад гърба си има една от най-успешните кариери в историята на тениса. Определението „легенда“ отдавна му приляга, но изглежда не винаги нещата са стояли така добре за него. Маестрото разказва за травма от детството, която е подействала като мотивация в юношеските му години:

„Днес всички ме виждат като тих човек, но в началото на кариерата ми не бе точно така. На първия ми турнир един треньор ми каза: „Най-много да продаваш кафе в бар с тези ръце, нямаш никакъв талант, момче.“ Този мъж ме вбеси и ме промени донякъде.“

Днес световният номер 2 е определян като един от най-спокойните играчи на тура. Дали обаче винаги е бил такъв?

„Ставах вечер да тренирам. Пусках светлините в градината и удрях топката в стената стотици пъти. Изпълнявах форхенди, бекхенди… всякакви удари, докато не се убедя, че правя всеки от тях по перфектен начин. Исках да успея, но пред себе си виждах прекалено много трудности и много хора, които не вярваха в мен. Имаше времена, в които хвърлях често ракетата си, а на 16 дори веднъж бях изгонен от корта заради това. На 17 семейството ми реши, че трябва да се срещна с психолог, понеже бях толкова ядосан на корта. След този момент израстването ми бе постоянно.“

„Всеки път, когато съм под напрежение мисля за здравата работа, която съм свършил, за да съм там, където съм в момента. Когато станах първи през 2004 г., всъщност мислех за отказване, понеже бях постигнал всичките си цели. Реших да продължа да играя, понеже нямаше нужда да се доказвам повече. Всичко, което постигнах след това бе просто бонус.“

Роджър Федерер завърши със следните вдъхновяващи думи:

„Казвали са ми, че плача прекалено много след важни победи или загуби. Има хора, които дори не се усмихват след победа и такива, които не могат да спрат да го правят седмици наред. Аз съм от типа хора, които просто оставят сълзите да се леят. Оставям ги да се леят, понеже се сещам за този треньор, който ми каза, че няма да постигна нищо в тениса. В такива моменти си мисля за това колко жертви съм направил, за да се озова там, където съм в момента.“

„Може би всъщност трябва да благодаря на този човек, понеже, особено в ранните ми години, той ми даде тласък да продължавам. Даде ми вътрешната сила, от която се нуждаех, за да покажа на света кой мога да бъда. Никога не се отказвайте в спорта или в живота. Трудните моменти ще идват, но от вас зависи дали ще се извисите над тях.“

 
 
Тагове:



 
tennislmall
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви. Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.