Роджър Федерер възстановява силите си в домашна обстановка в Швейцария след триумфа на Australian Open, където Маестрото заслужи 18-а титла от Големия шлем в петсетов сблъсък за историята с Рафаел Надал. Дори и от къщата му в Швейцарските Алпи обаче, Федерер продължава да е активен в медийното пространство и този път даде интервю по телефона за сп. „Time Magazine“.
„Може би тази титла е малко по-различна от останалите – признава Роджър. – Всеки знае техническите ми качества, но сега успях да покажа, че след една тежка година и неприятна контузия, съм взел правилните решения. Честно казано, не съм вярвал, че ще мога да спечеля турнира. Заради завръщането и възрастта ми, може би много хора ме бяха отписали, което прави успеха още по-уникален. Отидох в Мелбърн, за да разбера, колко е готово да понесе тялото ми. Надявах се да съм на 100% през април и не очаквах да стартирам толкова силно.
Колкото до контузията, коляното ми крещеше за почивка и затова взех решението да прекратя сезон 2016 толкова рано. В началото не можех да тренирам пълноценно и се подложих на диета, за да не кача килограми, а през декември вече тренирах на пълни обороти. Решението да пропусна втората част от сезона бе по-лесната част. Когато излязох от лекарския кабинет, погледнах Мирка в очите и и двамата си казахме, че няма проблем. Знаех, че не трябва да играя в този момент. Не бе трудно да гледам олимпиадата по телевизията, защото не съм играл в Рио и не знаех, какво пропускам. С US Open бе по-тежко, но коляното ме болеше, така че усещах, че съм взел правилното решение.
Освен това, имах време да правя куп неща. Ако исках да се видя с приятели в Париж, се виждах с приятели в Париж. За първи път заведох децата си на ваканция в Гърция. Наслаждавах се на времето си извън корта, а след това се върнах гладен за успехи.“
Федерер говори и за съперничеството му с Надал, което винаги е било определяно като сблъсък на характери и мерило за психическа устойчивост. „Знам, че стилът ми на игра винаги е засенчвал психическата ми устойчивост – каза швейцарецът. – Трябваше много здраво да работя, за да я изградя, защото в началото на кариерата ми бях много нестабилен. От години нямам този проблем, но заради ударите ми, заради техниката и начина ми на игра, хората сякаш не го виждат и когато загубя, го отдават на психическа нестабилност. А когато спечеля, всичко изглежда толкова лесно. Още като дете, често са ме питали, защо не се напрягам повече. Честно казано, винаги опитвам да направя всичко възможно, но само защото не се потя обилно или не издавам звуци при ударите, или по лицето ми няма изписана болка, не означава, че не се раздавам. Просто играя по различен начин.“
А какво си е помислил Роджър, когато изостана с 1-3 гейма в петия сет на финала срещу Надал? „Казах си, че ми остава още един сет – разкри Федерер. – Беше лесно да убедя себе си, че съм направил силна серия, че това е добро завръщане и че трябва да съм щастлив от достигнатия финал. Но не си позволих подобни мисли. Казах си, че и двамата имаме болки в момента, но че ми остава още един сет, в който да дам всичко от себе си, да играя освободено, да търся ударите си, да опитам абсолютно всичко и да се надявам, че ще е достатъчно.
Тази титла свали доста напрежение от мен за сезон 2017. Сега имам време за почивка и когато се върна в игра, искам да се наслаждавам. Ще избера турнирите, на които имам най-голям шанс да се представя силно и ще видим, какво ще се случи. Ще играя в Дубай, после на Мастърсите в Индиън Уелс и Маями. Вероятно няма да се появя на много турнири на клей, само Ролан Гарос и след това ще се прехвърля на тревата в Щутгарт, Хале и Уимбълдън. Ще е невероятно, ако тялото ми може да понесе всички турнири до юли.
Не знам дали ще спечеля друга титла от Големия шлем. Трябваше да чакам за тази четири години и половина, така че ще й се насладя. Отпразнувах я, сякаш е последна. Финалът приключи и вече бе след 11:30 ч. вечерта. Трябваше да говоря пред медиите и да дам допинг проба, така че си тръгнах от комплекса около 3 ч. сутринта. Веднага отидох да празнувам с приятелите ми, танцувахме, имахме диджей. Прибрах се около 06:30 ч. сутринта и децата тъкмо се събуждаха, а аз донесох трофея. Бяха епични 12 часа.
Осъзнавам, че най-добрите ми шансове ще са на Уимбълдън и US Open, но освен титлите от Големия шлем, спечелих Купа „Дейвис“, в един монент се върнах под №2 в света, спечелих куп турнири. Имах страхотни години. Не изчезнах от хоризонта, но плановете са важни и те сбъдват немалко мечти. Това се случи през януари.“
TennisKafe.com
