Могат ли Гофен и Дарси да поведат Белгия към победа над Франция? (превю)

 от  

Белгия е една от малките държави в Европа, със сигурност значително по-малка от съседите си Германия, Франция и Холандия, когато става дума за популация. Нацията през последните години обаче надскача себе си, когато става дума за Купа „Дейвис“. Това става до голяма степен благодарение на двама играчи, които сториха същото в личностен план и изведоха Белгия в битка срещу най-големите имена в тази надпревара.

Стив Дарси, 33 годишен, играе за страната си всяка година от 2008-ма насам. Висок е 178 сантиметра, тежи 77 килограма и не е стигал до ATP финал от същата година. Сега е 76-и в света, спечели едва 20 мача през сезона, но 4 от тях бяха решаващи, за да стигне Белгия до финала този уикенд. Това, че тези победи бяха над играчи като Александър Зверев и Филип Колшрайбер, както и че единствената му загуба на сингъл бе от брилянтен Ник Кирьос в петсетов трилър, показва защо Дарси спечели прякора си „Mr. Davis Cup“.

И, разбира се, там е Давид Гофен – слабият, пъргав 26-годишен тенисист, всичките 68 килограма от него. Той си изработи място в топ 10 за пръв път този февруари, беше финалист в Ротердам и София, четвъртфиналист на Australian Open и достигна до полуфиналите и четвъртфиналите на два поредни Мастърса през есента.

Беше готов да впечатли на Ролан Гарос, където стигна до четвъртфинал миналата година, но изкълчи глезен и пропусна целия сезон на трева. Въпреки това той записа 4 победи от 4 мача на сингъл за Белгия, за да доведе отбора си до втори финал за три години. Последната му загуба бе именно на последния финал – срещу Анди Мъри, който водеше Великобритания към успеха.

И ето – Белгия е отново на път да пренапише историята си, като състезателите, начело с Гофен и Дарси, ще се опитат да спечелят Купа „Дейвис“ за пръв път за страната си. Те вече могат да бъдат определени като убийците на гиганти за годината, побеждавайки миналогодишните шампиони Германия, както и Италия и Автралия, но сега им предстои да се изправят срещу деветкратния носител на купата Франция, в чийто редици има толкова талант, че спокойно може да се избира между различни тенисисти.

DPUJsa4W0AAMtzV

Можем само да сме съпричастни с Давид Гофен, който бе изправен пред сериозна дилема. Преди турът да мине през Азия, той изглеждаше извън сметките за престижния турнир, провеждащ се в края на годината – World Tour Finals. Спечели обаче две поредни титли, в Шънджън и Токио, стигна до финал в Базел и това го изведе право сред най-добрите осем за сезона. Какво трябваше да стори?

Да, разбира се, не беше нужно да мисли много. Изглеждаше изтощен на Мастърса в Париж и започна да носи лепенка на коляното си още преди Лондон. Можеше ли белгиецът да оцелее след груповата фаза и  евентуалните следващи кръгове, за да играе на финала на Купа Дейвис само няколко дни по-късно?

Бе запитан за това много пъти и спокойно продължаваше да потвърждава на медиите, че след като стана едва шестия тенисист, победил Рафаел Надал и Роджър Федерер на един и същ турнир, той все пак ще защити цветовете на страната си, давайки всичко от себе си:

„Няма нищо негативно в този период. Трябва да играя на финала на Купа „Дейвис“. Трябва да играя и финала тук. Това е нещо неописуемо. Умората не означава нищо. Просто трябва да се раздавам във всеки мач, всеки момент на корта, да се наслаждавам, защото, да, това е най-големият финал в кариерата ми, този тук и на Купа „Дейвис“. Ще опитам да играя мач след мач, да дам всичко от себе си на корта, както го правех до момента.“

Отне му още два часа и половина, за да премине през финала на Nitto ATP Finals, където претърпя сърцераздирателна загуба от Григор Димитров в три сета, която същевременно го издигна до номер 7 в света. Това го направи най-високо поставения тенисист на финала на Купа „Дейвис“.

Третият шанс на Белгия да спечелят титлата идва срещу техните съседи, Франция. Именно французите са били отстранени на полуфинал през 1904, когато Белгия излиза в първия си спор за трофея, но губи от Великобритания.

DPUJsa4W4AADhen

След този момент обаче, Франция успя да изгради положителен баланс срещу съседите си, водейки с 4-3 победи, последната дошла по пътя към една от деветте им титли. Както обикновено, французите имат възможността да избират сред изобилие от талант – имат шестима състезатели в топ 50, 10 в топ 100 и са водени от двамата си най-добри тенисисти – световния номер 15, Джо-Вилфрид Цонга, и световния номер 18, Лука Пуй.

Когато става дума за двойките обаче, капитанът им Яник Ноа няма да разчита на доказаното класно дуо Никола Маю и Пиер-Юг Ербер, което спечели три Мастърса тази година и е носител на трофеите за двойки от Wimbledon и US Open. Вместо това, Ноа замени Маю с Ришар Гаске, който е спечелил само един мач на двойки от два изиграни през годината.

Ербер не е играл никога с Гаске и в интерес на истината си е партнирал само с един друг играч, различен от Маю, през 2017 и това е лидерът на противниковия отбор, Давид Гофен. Прибавете към тoва и факта, че Ербер трябваше да се откаже от участието си с Никола Маю на финалите на ATP поради контузия в гърба и ще разберете, че Ноа очевидно залага предимно на тенисистите на сингъл, влизайки в сблъсъка с Белгия.

Разбира се, няма как да не отчетем и факта, че Франция ще имат домакинското предимтво – феновете им са известни като едни от най-шумните. През 2014 именно французите поставиха рекорда за най-многобройна публика в историята на закритите турнири – 27 000 души гледаха загубата им на финала от Швейцария.

Не се подлъгвайте: белгийците ще хвърлят сърце и душа в сблъсъка. Ето какво каза Дарси след победата над Австралия, когато доведе отбора до финал:

„Мисля, че това е финалът, за който сме си мечтали. Когато си говорихме преди няколко седмици, си казахме, че ще е добре да играем точно срещу вас, но се надяваме този път да спечелим ние.“

Финалът започва с двубой между добрите приятели Гофен и Пуй. Белгиецът може и никога да не е бил французина преди, но да не забравяме, че допреди седмица не бе побеждавал също Надал и Федерер. В тениса гаранции няма, както завършекът на тази година вече ни доказа.

DPUKJlnXkAIBbQ6

Няколко факта за двубоите между Белгия и Франция:

• Отборите се срещат за осми път, Франция води 4-3.

• Последна среща: Полуфинал през 2001 в Гент – Франция печели, след което стига и до титлата

• Първа среща: 1904, Лондон – Белгия печели, но пада на финала от Великобритания

• Това е първата им среща на твърди кортове, но Франция води 2-1 на закрити.

• Французите имат 9 титли (последната през 2001) и играят 18-ия си финал

• Белгийците са играли два финала досега, през 1904 и 2015- което означава, че са на финал за втори път за последните три години

• Франция победи в 7 от 8-те последни случаи, в които игра у дома

• Белгия ще играе като гост за втори път от 2014 насам

• Последните четири финала са спечелени от гостуващите отбори

• Франция е една от осемте държави, които са били водачи в ранглистата, в момента е номер 20

• Джо-Вилфрид Цонга е най-успешният все още играещ френски тенисист в надпреварата, има 26 победи, 20 от които на сингъл

• Гофен е спечелил 15 от последните си 16 мача на сингъл на Купа „Дейвис“ и има общ баланс 19-3, но е загубил и трите си мача на двойки

Програма:

Петък, 24 ноември, 16:00 българско време
1. Лука Пуй – Давид Гофен
2. Джо-Вилфрид Цонга – Стив Дарси

Събота, 25 ноември, 16:00 българско време
3. Пиер-Юг Ербер/Ришар Гаске – Рубен Бемелманс/Йорис де Луур

Неделя, 26 ноември, 15:30 българско време
4. Джо-Вилфрид Цонга – Давид Гофен
5. Лука Пуй – Стив Дарси

Източник: thesportreview.com

 
 
Тагове: , , , , , ,



 
tennislmall
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви. Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.