Годината несъмнено бе зашеметяваща за най-добрия български тенисист. Григор Димитров спечели четири титли, колкото бе печелил през цялата си кариера досега, като две от тях бяха още по-значими – първи трофей от турнир от сериите „Мастърс“, грабнат в Синсинати и краен успех на финалите на ATP в Лондон – нещо, което до много скоро почти никой не бе предполагал, че може да се случи:
„Всеки има свой начин на работа, свой път. Това е моят път – нищо не е дошло лесно за мен. Да, често преди достигах добри позиция – полуфинали, финали на големи турнири, но така и не успявах да спечеля. Тази година прескочих тази бариера, заиграх малко по-освободено и уверено, много неща започнаха да се получават. Не мисля, че съм променил много неща, просто постоянните усилия, които полагам, сега започват да дават резултати.“
Постиженията, които Григор постигна през 2017-а, го поставят на голямата сцена:
„Знам, че вече съм на радара. Развълнуван съм от това, обичам да се състезавам, затова играя тенис. Уверен съм, да си последния оцелял винаги е нещо прекрасно.“
Новият световен номер 3 прекара значително време с Рафаел Надал през годината, посети и академията му:
„Това оказа голям ефект над мен. Да бъда покрай легенда като него е невероятно. Оценявам жеста, беше страхотно, когато отидох там. Прекарахме много време на корта, но също и извън него. Отидохме на яхтата му, говорихме, скачахме във водата. Всичко бе много естествено, което почти не се вижда в днешни дни, имайки предвид каква е конкуренцията в спорта. За мен над всичко стои човечността, така че времето прекарано там бе прекрасно, оценявам гостоприемността, която срещнах.“
