Мисия Лондон (от mirka)

Мисия Лондон (от mirka)

Повече от две седмици след триумфа емоциите не стихват. Публикуваме разказа на mirka за невероятното преживяване в Лондон и успеха на Григор Димитров на финалния Мастърс на ATP:

Привет, не зная дали му е времето и мястото, но ще опитам да изпълня обещанието, което Ви дадох преди време, скъпи Кафеджии. А аз съм научена, че обещанията се дават , за да се спазват. Не зная и дали ще ви бъде интересно, но пък ще се постарая да съм максимално искрена и дано моят разказ ви накара да се размечтаете заедно с мен и да направите първите си стъпки към сбъдване на вашите съкровени мечти . И така … „Мисия Лондон” ….

Да си призная, идеята зрееше отдавна, но когато наближи октомври и когато започнаха големите сметки кой ще и кой не ще участва на заключителния Мастърс, бях сигурна в едно – аз заминавам. От момента, в който го реших, бях сигурна и че Григор също ще бъде там . Нямаше начин просто – както се пее в онази песен, от която ме побиват тръпки всеки път когато я слушам – I believe in God And I believe that God Believes in Claude, that’s me … Нали 😉 Трябваше да вложа само малко усилие, за да дам шанс на Господ да сбъдне мечтата ми.

Решихме да тръгнем в четвъртък – 16.11, и понеже всички знаем как е структуриран турнира, първото, което направихме 20-на дена предварително, беше да си запазим билети за вечерната сесия в петък – 17.11. Не е лошо като начало, един мач е подсигурен, проблемът идва от разпределението – когато изтеглиха жребия и посочиха групата на Федерер като откриваща, простата сметка показа първи „точки” за мен – петък беше денят, в който играе групата на Григор, бинго 😉

Знамето е в сака, проверката на летището е мината, багажът е по норматив и вече сме в автобуса, който ни отвежда към самолета. Още там мярвам физиономия, която изглежда позната, но суматохата по излитането ме разсейва, докато по едно време се сещам, че някъде на борда пътува и Тишо Бориславов. Осенена съм от блестящата идея, че екипажът има списък на пътниците и решавам да се примоля да ми помогнат да го открия, вместо да заничам по седалките и да всявам смут у пътуващите J)). За голямо мое учудване Тишо се оказва на първата седалка, точно зад мен и с интерес сигурно е наблюдавал и се е чудел какво толкова се обяснявам с любезния стюард J Разпознаваме се и започваме да споделяме радостта си от предстоящото пътешествие.

Тихомир е изключително мил и сладкодумен събеседник, но за жалост неговата програма е подчинена на друг вид организация и тези петнайсетина минути в самолета останаха единствените, в които успяхме да се видим. Искрено се надявам да имам възможността да обменя впечатления с него, от Лондон и Мастерса, на предстоящия софийски турнир през февруари. Вече сме на летище Лутън. Бих искала да споделя за онези, които не са пътували до Лондон няколко, надявам се полезни информации и съвета, но първо ще кажа едно голямо благодаря на Rivendell, моят безценен ментор по организационните въпроси. Извинявам се на „знаещите” за следващите редове, но знам колко важно е за един начинаещ като мен да има точната ориентация по отношение на транспорта и начините, по които трябва да се добереш до търсеното от теб място. Тук Rivendell беше безценен в съветите си – посочи ми няколко района в Лондон, които представляват удобно място за отсядане, за разходки, за посещение на забележителности и за всякакви комуникационни удобства. Ние си избрахме Кенсингтън и още веднъж ударихме бинго 😉

Кацайки на Лутън, беше достатъчно да хванем national express автобуса –(ние си бяхме купили билетите онлайн, като срещу малко доплащане , мисля около паунд и нещо на човек, имахме опцията да не сме обвързани с точен час на тръгване, все пак самолетът не винаги успява да се приземи навреме ;)), спиращ точно пред летището, който ни отведе право до гара Падингтън, а оттам, с малко помощ от Навигацията на Гугъл мап, за около 15-тина минути пеша се озовахме пред хотела си за настаняване.

Малко по-късно се добрахме и до спирка Bayswater на лондонското метро и вече знаехме, че отново сме на правилното място. Изобщо, отсядането в големите градове трябва задължително да е около някоя близка метростанция –спестява много време и висене по светофарите. От наши приятели се бяхме снабдили с т.нар. oystercard, изключително удобни карти, подобни на дебитните, които се зареждат на автомати с определена сума пари и на влизане и излизане в средствата за градски транспорт се чекираш с тях, а те ти отчитат сумата, която си изразходвал по време на пътуването.

Доколкото разбрах, ако пътуваш над определен лимит за деня, всяко следващо пътуване вече ти е бонус, т.е. картата ти не отчита разход на средства 😉 Сега е моментът да споделя, че в дните преди началото на турнира изпаднах в огромно замисляне – петъкът е ясен, все ще успея да гледам или Фед, или Григор, но започва да ме човърка едно странно усещане, че ми предстои да изживея нещо повече от един или два мача в груповата фаза – по дяволите, аз се прибирам в понеделник, а в неделя е финалът на финалите – no way, ще го гледам !!! Отварям сайта на турнира и замръзвам – билетите за неделя са продадени , ами сега … проплаквам на Rivendell и не след дълго получавам съобщение – има билети, виж сайта на viagogo.

Оказва се,че това е платформа, от сорта на Ивентим, която продава билети за какви ли не масови мероприятия, и там намирам безценната информация – билетите свършват …почти ;). Само след половин час вече съм се сдобила със заветните хартийки и благославям своя „спасител”. Вече обаче е четвъртък, аз съм в Лондон, оказва се , че съм познала правилния мач – Григор срещу Кареньо Буста е по програма в петък вечерта, а при все това е ясно и че полуфиналите ще разминат нашето момче с Фед. И отново съм в размисъл и отново смятам – по теория на вероятностите 50 % ще ги гледам един срещу друг, колко са процентите да гледам поне единия – ами 100 % , щото единия е Федерер, кой друг, убедена съм тоя момент L И тъй като Григор играе в петък вечерна сесия логиката е също вечерен да е и полуфиналът му. Следователно – това е най-важният мач, аз съм в Лондон и трябва да го подкрепя. Точка!! Вече знам правилният сайт – viagogo.

Колкото и да ми обясняват, че билетите свършват намира се една скъпоценна хартийка и за мен J)) Равносметката – вече съм се сдобила с билети за поне два Гришови и един мач на Фед (финалния, упс … , но да не изпреварвам събитията … ) След това отклонение, да минем по същество – кратка справка с картата на лондонското метро, която всеки може да види в Интернет, показва, че най-важна с оглед на основната ни цел е „сивата линия” – Jubilee line – която трябваше да ни изведе на търсеното място – О2 Арена. North Greenwich station пък е спирката на метрото, от която попадате право сред светлините на това уникално съоръжение за всякакъв вид обществени мероприятия – концерти, спортни събития и пр. Огромна видеостена ни посрещна на входа на залата, където текат излъчвания на случващото се вътре. Български флагове пред нас, зад нас,встрани от нас.

Ние също изваждаме знамето и … еее, снимаме се, какво очаквате – нахилени, щастливи, гордо развяващи трикольора, защото знаем, че всички вече го знаят – това е знамето на Григор Димитров. Григор Димитров, който играе страхотно, който твори на корта и се усмихва подкупващо извън него и който … … не, не казваме още нищо засега. Сега просто искаме да се насладим – да видим Гришо на живо, без напрежение, защото класирането за полуфинала е факт и просто да се порадваме на него , на играта му, на радостта си , че сме сред публиката на О2 Арена, истински, на живо J))

Горкият Пабло – вихрушката „Димитров” го помете за час. Искаше ни се малко повече шоу, но пък утре е битката със Сок, добре е, че бяха спестени усилия. Статистиката и срещу американеца е с отрицателен знак. Да видим.

Събота – до мача на Григор има предостатъчно време, а ние с мойта вярна приятелка сме решили да прекараме дъждовния ден в Британския музей, хем на сухо, хем вълнуващо сред многочислените образци на древни и по-малко древни цивилизации. Разглеждаме експонатите и започвам да си мисля – Британската империя е завладявала земи и народи по цял свят, британската армия е отмъквала безценни паметници на културата и артефакти от местата, където са били създадени, но Техни Величества са събирали и съхранявали изнесеното и така са дали възможност на поколения след тях да ги видят, да им се възхитят, да ги оценят – гледай ти какво нещо е гледната точка 😉

По едно време се сещам че мачът на Фед е започнал. Отварям лайвскора – виждам резултата 6:2 от първия сет и продължавам да се разхождам из галериите на музея. След известен период от време включвам отново интернета – да живеят европейските директиви за телекомуникационните услуги 😉 – гледам и видяното не ми харесва – вторият сет отива за Гофен, уф, що трябва да е трудно бе, Фед, така добре си почна мача. Усещам обаче и една тревожност, която се опитвам да изхвърля от съзнанието си, но не мога.

В резултат отварям лайвскора вече през 5 минути. Третият сет започва с пробив, какво се случва тук, неее, Федяяя, не ми го причинявай, неее… Очевидно физиономията на лицето ми се е сменила, защото приятелката ми тревожно пита – какво става, нещо с мача ли … да, с мача … краен резултат 2:1 сета, гледам екрана и не вярвам, бях готова да ревна с глас в центъра на Британския музей, ама ако ме види охраната какво ще им обясня, знаят ли въобще коя е mirka и какво означава загубата на Фед на полуфинала за нея, когато финалният билет е в чантата й, а … И в този момент ми минава една подла, гадна и докарваща до нов спазъм мисъл в ума ми, ами ако и Григор …. Не, не и не …. –Вярвате или не в този момент ми стана някак по-спокойно … знаех, че нещата са подредени точно по този начин, защото Господ не иска да ме вижда раздвоена – наполовина нещастна, наполовина щастлива и щом е посочил Фед за губещ, значи Григор Димитров ще е победителят.

Опитвам се да изхвърля и тази мисъл от главата си, но не се получава и се улавям, че тихичко си припявам I believe in God And I believe that God Believes in Claude, that’s me …. Тръгвам за полуфинала сама.Компанията ми си имаше други планове за вечерта 😉 Сядам на мястото избрано на случаен принцип от любимия ми viagogo – точно зад задната линия, почти по средата на редовете – видимост перфектна. След малко до мен сяда млад мъж, който изважда мобилния си и на чист български език обяснява някому – в залата съм , всичко ще снимам. Здравейте, казвам аз, радвам се , че ще чувам българска реч до мен. Знаете ли, аз съм от Хасково, треньор съм по хандбал, познавам родителите на Григор, ами аз пък съм хасковска снаха казвам му, ама аз много викам, казва с усмивка събеседника ми, мен ли ще плашите с това, отговарям с намигване и аз. В този момент до мъжа се появява нов господин, този път доста по-възрастен, чува ни да си говорим и също тъй усмихнато ни казва, че също е българин, дълго живеещ в Англия.

Ето ти и агитка, на случаен принцип ли?! А може би не е случайност, защото знамената, които се веят в залата с бяло-зелено-червени цветове се виждат отвсякъде J)) Разнасят се акордите на музикалния рефрен на турнира, светлините са изгасени, и заблестяват осветени само линиите на корта, пулсиращи с пулсациите на човешко сърце – туп-туп, туп-туп .. – публиката пляска в такт – настръхваш… Чува се и гласът на диктора, който разказва за силата, за волята, за вярата на спортиста, на големия шампион, който никога не се предава, не, не се предава…. Гледали сте мача, не бих могла да го разкажа, помня само че в началото ми беше ужасно спокойно, докато в един момент не осъзнах, че Григор е загубил първия сет – как успя да го направи още не мога да си обясня. Знаех, че ще победи, трябваше да победи, не можеше да ме изостави точно сега, виждах решителността в погледа му, вярвах му. Помня само, че си бях нагласила телефона , за да снимам уж последната точка при резултат 40:15 в последния гейм, но Сок изравни и си казах не, никакви снимки, гледаш, стискаш ръце и се молиш. Направихме го 😉 Вярно че здраво извика съседа до мен след финалната точка, ама и аз не му се дадох, вярвате ми, нали 😉

Неописуема радост – момчето, което ме караше да будувам по нощите вперила поглед в безмълвния лайвскор, утре вечер щеше да играе за титлата „най-добрия от най-добрите” . И нали съм си истинска българка, в този момент си помислих „само да загубиш, Гриша” J)) Представяте ли си какво огромно напрежение се изсипа върху плещите на нашето момче преди финалния мач – той беше тоталният фаворит –само срещу Гофен Григор имаше положителен баланс, Гофен бе човекът, когото Гришо направо унищожи два дена преди това, единственият, който представляваше реалната преграда пред титлата беше аут, а тя, купата, чакаше своя победител… Ще има ли втори шанс, ако този бъде отърван … Не зная как се спи в нощ като тази … преди финала…. Аз лично не ставам за шампион, признавам си J)) Последно действие – по познатия маршрут и отново пред Арената.

На входа строени няколко души, хванати един за друг, с български знамена естествено. Идвайте, идвайте, да станем повече, чуваме подвиквания от групата към нас и нашето знаме и се присъединяваме към агитката. В тоя момент виждам камерата и едно младо момче с микрофон в ръка, което се представя за репортер на БТВ, който, в последствие разбирам, е предавал на живо настроенията преди мача. Хаха, и телевизиони звезди станахме 😉 Мачът започва… Знам, че този мач няма да е онзи мач, но вярвам, убедена съм че мечтата ще стане реалност. И пак не мога да ви обясня как и защо Григор спечели първия сет – Гофен игра по-добре, но Григор беше по-инат 😉 Това впрочем бе сигурният белег, че Григор е по-добрият тенисист – не му спореше, съперникът му играеше на 100% и въпреки това успя да се задържи и да спечели сета. Вторият сет справедливостта възтържествува и равновесието в резултата се възстанови. Предстоеше най-тежкият, най-трудният сет – последният за този турнир.

В почивката между двата сета се преместваме няколко сектора по-встрани и по-надолу, казано накратко на първия ред, зад задната линия, вляво от стола на съдията, където има две свободни места до агитка от „наши хора”, дошли заедно с нас от България. Трябва да ги питам някой ден как  го направиха тоя номер, при положение, че си купиха билетите в деня преди финала 😉 Важното обаче е, че ни дадоха знак и вече сме до тях – виждаме Григор и съперникът на една ръка разстояние. Първият гейм е ужасяващ, не помня колко брейкбола спаси, но това беше повратният момент в мача. Виждаше се умората в очите на нашето момче, но решителността беше там и това беше по-важното за мен. Онази точка с извикването на човек от публиката преди сервиса на Гофен няма да я коментирам. Беше грозно и тъжно. Но трябва да призная, че когато Гофен се върна и спечели гейма, в който изоставаше с 0:40 и направи подканващите жестове към публиката да го аплодира – залата избухна френетично и чак тогава си дадох сметка, че не сме в Арена Армеец и белгиецът също има своята публика и фенове дошли да го подкрепят.

Все пак мисля, че „българският инат” победи тази вечер белгийската упоритост и заради многобройните български знамена , които не спряха да се веят от всички посоки на залата и през цялото време. Ако и белгийските бяха толкова многобройни може би и Гофен щеше да се почувства една идея по-уверен, кой знае … „Гейм, сет, мач Димитров” – толкова сладко звучи от устата на вечно усмихнатия Лайани. … Мога да го слушам още много пъти, на много турнири J)) Аплаузи, фойерверки, сълзи на радост, сълзи на мъка…майчини сълзи … Как да го опиша, пожелавам ви да го изживеете, всеки от вас да изживее подобна емоция, независимо кога, независимо по какъв повод – сърцето жадува емоции, за да се чувства живо J)) Финалът – голяма част от публиката си е тръгнала, но българските фенове сме там около корта – очакваме своя герой – да го докоснем, да ни даде автограф, да си направим селфи. Никого не подмина.

Помня само, че като стигна до нашата група видях отново безкрайната умора в очите, макар да се опитваше да се усмихва, помня че не знаех какво да кажа, той почти ни подмина, когато събрах кураж и подвикнах „Грише, много те обичаме”. Мисля че го сепнах, обърна се и сякаш истински се усмихна, иска ми се да вярвам, че го усети – чувството, емоцията, любовта, която сме готови да му дадем, защото той е нашето българско момче, момчето, което сбъдва мечти, дава надежди и сочи верния път за всеки от нас – „never give in”. „Обичаме те, Грише” J)

mirka (публикувано във форума на TennisKafe.com)


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH