История за амбицията на Виктор Естрея Бургос да промени всичко

|  от TennisKafe 

Моментът, който Виктор Естрея Бургос чака от толкова години, настъпва през 2015-а, когато на финала на Ecuador Open Quito той се справи с Фелисиано Лопес. На 34-годишна възраст представителят на Доминиканската република сътвори история, ставайки първия играч от тази страна, спечелил ATP турнир.

Животът му обаче винаги е бил изпълнен с неблагоприятни обстоятелства и препятствия, които спъват развитието му. Като дете се учи сам да играе, а когато на 26 най-накрая става професионалист, всички му казват, че е твърде късно.

Естрея Бургос обаче опровергава и последния си критик, а когато приключи със спорта, иска да постигне още една своя мечта – да направи всичко възможно никой друг да не трябва да измине трънливия му път. Иска всеки в Доминиканската република, който възнамерява да се развива в тениса, да няма проблеми да го прави.

„Не искам децата да имат моите проблеми, искам да променя всичко!“

Ако не е била неизчерпаемата му енергия и несломимата воля, никой да не е чувал дори за Виктор Естрея Бургос: „На 8 бях момче, подаващо топите“, разказва тенисистът, който в продължение на три часа дневно е гледал другите как играят. При първа възможност обаче грабвал ракета с дясната си ръка, имитирайки видяното.

Точно заради това почти 30 години по-късно пише с лявата, но играе с дясната си ръка: „Нямаше кой да ме научи. Гледах, че хората държаха ракетата с дясната си рака, така правех и аз.“

На 9 години печели първия си турнир и така започва да му се обръща внимание. Постепенно придобива увереност и почва вярва, че може да се съревновава с най-добрите в света. Когато е на 23 и е №1,110 се справя с Пабло Куевас, който е бъдещ представител на топ 20: „Знаех, че имам нивото.“

Изпитва обаче сериозни финансови затруднения и не може да участва на много ATP турнири. Затова преподава тенис уроци, за да може да се издържа. Никой от страната му преди това не е успявал да постигне целта на Бургос, а именно успешна кариера в топ 100.

От 2006-а той официално е професионалист и се мести в Маями: „Всички мислеха, че е твърде късно, но не и аз.“

През 2010-а ранкингът му сериозно се повишава и доминиканецът става №211 в света. До 2013 г. е преодолял проблеми в лакътя, а година по-късно пробива в топ 100. Достига и до полуфинал в Богота, побеждавайки №14 Ришар Гаске преди да отпадне от бъдещия шампион Бърнард Томич.

През 2014-а е първият представител на Доминиканската република в основната схема на турнир от Големия шлем, а най-сладкият момент от живота му идва в Кито през февруари 2015-а, разбира се. Записвайки 5 поредни победи, за да стане шампион. Юли същата година е №43 в света, което е кариерен рекорд за него. Тази година пък неговият момент отново настъпи в Кито.

TennisKafe.com

 
Тагове: , , , , , , , ,



 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви. Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.