Понякога победата се дължи на най-дребните и странни детайли. В продължение на три години Андре Агаси така и не можеше да открие липсващото парче от пъзела, за да се справи с Борис Бекер.
Между 1988-а и 1989-а двамата се срещат в три случая, а германецът записва категоричен хеттрик от победи. Дори и серията да не е най-дългата, в която някой не може да победи големия си съперник, тя тормози Агаси, който е обсебен от това да счупи каръка.
И тогава идва големият пробив:
В Индиън Уелс през 1990-а Агаси вкарва в употреба нова теория. Нещо много дребно, което обаче открива след безкрайни часове, в които изследва играта на Бекер. Американецът започва да гледа езика на опонента си.
Точно така – езикът на Борис Бекер.
„Бекер ме победи в първите три пъти, когато играхме, защото имаше тип сервис, какъвто играта не бе виждала досега. Гледах запис след запис и осъзнах, че той има странен тик с езика си. Не се шегувам“, споделя Агаси.
Той обяснява, че точно преди германецът да хвърли топката, за да изпълни начален удар, се изплезва. Ако езикът му е наляво, Борис сервира по диагонала, а ако не е – по правата.
Откритието тотално променя съотношението победи-загуби на Агаси в преките двубои и в следващите 11 срещи, които следват, германецът записва само една победа (на полуфинала на Уимбълдън през 1995 г.) преди да сложи край на кариерата си през 1999-а с рекорд в преките двубои 4 победи и 11 загуби срещу американеца.
По време на този период Агаси казва, че най-важна е била преценката. Той трябвало да дава на големия си съперник да спечели някоя точка с гръмотевичния си сервис, за да си гарантира, че „езикът му ще се подаде“.
„Най-трудното нещо не беше да играя ретур, а да не се издам, че знам това. Така че трябваше да устоя на изкушението, че чета сервиса му в по-голямата част от мача и да избирам момента, в който да използвам тази информация“, коментира Агаси.
„Нямах проблем да пробия подаването му, имах проблем с това да скрия, че мога. Не исках да държи езика в устата си.“
Ако съперничеството им бе продължило по-дълго, няма съмнение, че щеше да се сравнява с това на Иван Лендъл и Джон Макенроу, Щефи Граф и Моника Селеш, Федерер и Надал или Агаси и Сампрас.
Бекер се пенсионира 7 години преди Агаси и тайната е разкрита:
„Казах му, след като сложи край на кариерата си. Пиехме по едно на Октоберфест и му казах, той падна от стола.“
„Прибирах се у дома и казвах на жена си, че сякаш ми четеш ума, а ти се чел езика ми“, с изумление възкликва Бекер.
TennisKafe.com по Herald Sun