Когато си мислите за Бруклин, сигурно тенисът не е сред първите неща, които изникват в съзнанието ви. Точно този спорт обаче е сред символите на някога изстрадалия, а сега възобновяващ се район на Ню Йорк. И за да бъдем по-точни, става дума за Knickerbocker Field Club, разполагащ с пет корта.
The Knick, както е популярен сред членовете на клуба, които са 170 на брой, е един от най-старите в САЩ и определено сред тези, които никой не е очаквал да оцелеят толкова дълго време.
Клубът е основан през 1889 г. и се състои от кортове, голф игрище и сграда. През 1982 г. влиза в националния регистър с исторически места.
Както и повечето неща в Бруклин, преди време клубът не е процъфтяващ. През 80-те основната сграда е разрушена след палеж и членовете рязко намаляват. Остават само клей кортовета, заобиколени от шумна линия на метрото от едната страна и от високи блокове от другата.
Това изглежда достатъчно атрактивно поне за един човек по онова време. В началото на 90-те Рей Хейбъб, който е роден в Бруклин и обожава тениса, слуша как приятелите му говорят за кортовете.
„Изгубих се, търсейки The Knick, както правят и всички останали – казва Хейбъб за клуба, който е незабележим на фона на заобикалящата го среда. – Когато най-накрая го намерих, сякаш бях в оазис.“
Оазис, върху който трябва малко да се поработи. Хейбъб свършва повечето работа. През 90-те той се превръща от човек, участващ в турнирите на The Knick, в такъв, който ги организира. През 2002 г. става и президент и продължава да е такъв досега.
„Бяхме свикнали да пазим парите за черни дни. Аз имах различна философия – исках нещата да се случват на момента.“
The Knick, и създалата се общност около него, помага на Хейбъб да преживее една лична трагедия. На 11 септември 2001 г. Барбара, неговата жена, е в северната кула на Световния търговски център. Барбара умира, когато първият самолет се блъска.
Вече 10 години Хейбъб е доброволец в 9/11 Tribute Museum и заедно с оцелели, семейства на загинали и пожарникари споделя личната си история. Освен доброволческата си работа, той работи и в Бруклин, а през лятото така наглася графика си, че цялото му време да бъде посветено на The Knick. Да движи организацията е достатъчно голям ангажимент, но Хейбъб, който е играл тенис на университетско ниво, успява и няколко пъти да стане шампион на двойки през годините.
„Това е страст. Обичам самата идея за клуб, да го реализирам и да виждам как хората реагират, когато ни открият.“
Хейбъб е пример, че райони като Бруклин и клубове The Knickerbocker не започват отново да са успешни от само себе си. Трябва човек, който да ги наглежда и да вярва, че може да ги подобри. Тенисът е индивидуален спорт, но това, което един отделен човек прави за него, може да повлияе на много други.
TennisKafe.com