Норвежката сензация Каспер Рууд скочи със 75 позиции в новата ранглиста на ATP и от понеделник за първи път в кариерата си е в Топ 150 под №133.
Младокът, който навърши 18 в края на миналата година, впечатли с представянето си по време на турнира в Рио де Жанейро. В бразилския мегаполис Рууд достигна до полуфиналите, където бе спрян от Пабло Кареньо Буста. Тийнейджърът поведе със сет и пробив за 3-1 във втория, но бе пречупен от далеч по-опитния си съперник.
С играта си обаче Каспер даде заявка за сериозна кариера в бъдеще. Именно в Рио норвежецът записа първата си ATP победа, а с успеха на старта в Сао Пауло в първия кръг вече има четири успеха в тура.
„Вчера съжалявах, че пропуснах един концерт в Осло, но днес успях. Благодаря ти, Рио“, написа младокът след 6-3 6-4 над Роджерио Дутри Силва.
Каспер впечатли и читателите на TennisKafe.com, а един от тях дори нарече ударите му тип „гърмяща змия“.
Тенисът е заложен в гените на Рууд.
Неговият баща Кристиан е бивш член на Топ 50 на ранглистата. Той бележи най-предното си класиране в началото на октомври 1995-а, когато се изкачва до №33 в класацията.
„Имаме страхотна връзка с татко. Понякога в спорта не е лесно да има такива отношения, но при нас се получава чудесно“, разказва Каспер.
„И двамата сме много борбени и искаме да побеждаваме във всичко. Баща ми е важна част от екипа ми и не чувствам напрежение от това, че е бил професионален играч. Всъщност е точно обратното и това ми помага много.“
Още преди големия успех в Рио, Каспер вече беше звезда в страната си.
„Сънародниците ми много се радват на успехите на норвежките млади таланти. Имаме Мартин Йодегаард, който стигна до футболния Реал Мадрид, а също и някои от най-добрите състезатели в зимните спортове. Сега хората започват да следят и да се наслаждават на тениса, което е страхотно за федерацията и за нас“, обяснява Рууд.
Тийнейджърът вече две години е сред професионалистите и търси пробив във всеки от турнирите, в които участва, преминавайки през цялата йерархия.
Той печели първия си Фючърс в Пагера, Испания през миналия сезон, а в първото си участие на Чалънджър стига до титлата в Севиля отново през 2016-а.
И няма нищо учудващо в огромния му прогрес в ранглистата – първо извън Топ 1000, след което на прага на Топ 200, а сега – в близост до първите 100.
В основата на успехите му е испанският наставник Педро Рико, с когото работи от 2015 г. Съюзът между темпераментния ибериец и сдържаното скандинавско момче засега дава отличен резултат.
„Двете думи, които се чуват най-често в нашия щаб са: „Без напрежение“, казва усмихнатият Рико.
„Педро е невероятен. Помага ми постоянно да ставам по-добър и стигнахме от извън първите 1000 до Топ 200 и първото място в ранглистата при юношите“, радва се Рууд.
Голямата му цел сега е да намери постоянство на ниво ATP и да се класира до юношеските финали в Милано.
„За младите играчи Next Gen ATP Finals е най-престижното събитие от календара. Мотивацията ми е огромна. Всеки иска да се класира, което подскачва, че да си осигуриш място няма да е лесно. Твърде рано е да мисля отсега, но ако участвам, ще е голяма чест за мен.“
Едва март е, но спокойно можем да кажем, че ще е изненада да не го видим в Милано, а не обратното.
Остава да е здрав и да продължи да прогресира с такива темпове, а ние ще следим как се развива кариерата му. Още тази вечер му предстои ново тежко изпитание срещу седмия поставен в Сао Пауло – Федерико Делбонис, но „гърмящата змия“ вече демонстрира, че може да ухапе всеки.
