Контузията на Надал едва ли ще е единствената сред топ играчите

20-ата титла от Големия шлем на Роджър Федерер беше основната новина на тазгодишния Australian Open. Контузията на големия му съперник и приятел Рафаел Надал пък беше друга важна тема от завършилия в Мелбърн турнир.

След почти 4-часова битка на четвъртфиналите с Марин Чилич, испанецът се отказа при 0-2 в петия сет. В интервюто си след мача Надал обясни, че в четвъртата част „едно движение, един дропшот… Почувствах нещо“. След това той премина Ядрено-магнитен резонанс, който показа контузия на илиопсоаса и разкъсване на бедрен мускул на десния крак.

„Колкото и да ми е неприятно да се оттегля от четвъртфиналите на турнир от Големия шлем, контузията не е толкова сериозна… През следващите няколко дни ще си дам почивка и ще премина противовъзпалителна физиотерапия. Лекарите ме уверяват, че след две седмици ще мога да се върна на корта.“

По време на интервюто си след мача, Надал заяви, че натоварената програма е причина за контузията му.

„Някой, който управлява тура, трябва да се замисли малко за това, което се случва. Прекалено много хора се контузват“, сподели Рафа. „Не знам дали те не трябва малко да се замислят за здравето на играчите. В момента играем, но има живот и след тениса. Не знам дали ако продължаваме да играем на тези толкова, толкова твърди настилки, какво ще се случи в бъдеще“, допълни той.

И трябва да се отчете, че времето между края на сезона и началото на следващия става все по-малко, а най-добрите играчи имат само по няколко седмици през цялата година за възстановяване. Някои смятат, че натовареният график принуждава играчите да се състезават, преди да бъдат напълно възстановени от леки контузии, което ги прави по-податливи на по-нататъшни травми.

Усложнението на проблема идва и от големия брой турнири на хард кортове в сравнение с тези на трева и клей, благодарение на по-лесната им поддръжка и рентабилност. За съжаление обаче, играта на хард натоварва значително повече колената, глезените и бедрата на състезателите.

За да бъдем справедливи, има и друг аргумент. Чилич сметна, че коментарите на Надал са пресилени и заяви, че е едно и също за всички играчи в тура. „Календарът е такъв от много години“, каза 29-годишният хърватин. „Само през изминалия сезон станахме свидетели на толкова много контузии сред топ играчите. Но в края на краищата всички ние се опитваме да се грижим за телата си, да си изготвяме правилно програмата и да обръщаме внимание на това как се чувстваме.“

Чилич има правилна гледна точка, но трябва да изтъкнем, че има и много задължителни турнири, в които тенисистите трябва да участват. А съответно най-добрите достигат до заключителните фази на тези събития и имат по-малко време за възстановяване от другите, които отпадат в първите кръгове. Така че твърдението на Рафа също не е за пренебрегване. С оглед на претрупаната програма, задължителните турнири и постоянната надпревара с времето е обяснимо защо толкова топ играчи са контузени на старта на състезателната година.

Взискателният график е само една част от проблема, пред който са изправени професионалните тенисисти днес. С промените в екипировката, настилката и подобрения атлетизъм съвременните играчи се движат по-бързо, удрят с повече сила и са принудени да играят мачове, които са по-дълги и по-трудни.

Еволюцията на играта накара звездите да се адаптират към стратегия, ориентирана към силова игра от основната линия, вместо разнообразието от топспин, слайсове и сервис-мрежа. Едно време ракетите бяха изработени от дърво, след това от графит, а накрая от карбон, което предразполага към по-силни удари с повече спин. Съответно и мачовете стават по-трудни и продължителни с по-дълги разигравания.

Настилките също са се променили. Преди 15 години всяка от четирите основни настилки беше изключително различна спрямо сегашните: бавен хард, бърз хард, клей и трева. Различни играчи доминираха на различни настилки. Въпреки това, до края на 90-те години много зрители смятаха, че тенисът е скучен спорт поради бързите точки при стил сервис-воле и липсата на продължителни и зрелищни разигравания. Така един от лостовете за противодействие на това беше забавянето на кортовете.

След Уимбълдън 2001 тревата бе променена така, че топката да отскача по-високо и по-бавно. През 2008-а Australian Open премина от Rebound Ace към по-твърдия Plexicushion син хард, при който се наблюдава по-бавен и по-предсказуем отскок, подобно на кортовете на US Open. Така по-бавните настилки довеждат до игрови план от основната линия, който се използва във всички турнири, което от своя страна води до това едни и същи играчи да достигат до по-късните етапи на надпреварите.

И накрая – играчите днес са по-големи, по-бързи и по-силни, отколкото преди 20 години. Някога тенисът беше въпрос на техника и прецизно насочване, но с промяната на технологиите ударите станаха по-силни, а сервисите – с над 200 км/ч и спортът вече е повече въпрос на сила, отколкото на точност. Днес няма топ играчи, които постоянно да играят сервис-мрежа, или такива като Джон Макенроу, който бе известен със светкавичния си рефлекс. Всички професионалисти на най-високо ниво са принудени да играят с по-голяма сила от основната линия в продължителни мачове, които напрягат телата им.

Обвиненията на Надал към календара на АТР вероятно имат тежест, но това е само част от проблема. Съществуват множество фактори, които увеличават напрежението върху телата на играчите. И за съжаление, с оглед на горепосочените неща, е малко вероятно контузията на Рафа да остане единствената на топ състезател през тази година.

Джошуа Дайнс, FORBES

 
 
Тагове: , ,



 
tennislmall
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.