Петък сутринта. Някои от бившите му колеги и приятели в ATP тура играят поредните си мачове на Australian Open, а Марио Анчич се отправя към Уолстрийт. Бившият №7 в света, който се превърна в сензация още на 18, когато победи Роджър Федерер в дебюта си на Уимбълдън, преди години бе описан от Борис Бекер като „бъдещето на тениса“. Но сега, 5 години след като контузии и тежко заболяване прекратиха кариерата му, той е сменил тенис екипа си с костюм и работи като инвестиционен банкер Credit Suisse. „Животът ми тотално се промени“, споделя Анчич.
„Плюех кръв на тренировки. Появиха се проблеми със сърцето и дори се борех, за да оживея, тъй като имунната ми система се бе сринала тотално“, заявява хърватинът.
През 2007-а той е диагностициран с мононуклеоза, след което се появяват и други сериозни здравословни проблеми. „Няколко месеца играх в много тежко състояние, вместо да почивам в леглото. Последваха усложнения в щитовидната жлеза и сърцето“, спомня си Марио.
За момент ситуацията е критична, но той намира сили да продължи напред. През 2008-а се завърна на корта и достигна до четвъртфиналите на Уимбълдън, след като записа победи над петия поставен Давид Ферер, както и над Фернандо Вердаско. Роджър Федерер обаче този път се оказа непреодолимо препятствие пред него.
След още две години в тура, мононуклеозата удари отново и Анчич най-накрая взе решение да се откаже. „Това беше един от най-тежките дни в живота ми“, казва хърватинът.
Но после животът му се нарежда и започва икономическа кариера. Преди това завършва Columbia University в Ню Йорк, а много от състудентите му изобщо не подозират, че имат до себе си олимпийски медалист и бивш играч от Топ 10.
„Организирах форум в университета, на който Новак Джокович изнесе лекция пред около 1000 човека, на която говори за бизнес и решенията, които взе и му помогнаха да се превърне в един от най-великите спортисти в света.“
По време на кариерата си, Анчич спечели три титли, достигна полуфинал на Уимбълдън през 2004-а, а през 2006-а достигна до рекордното си 7-о място в ранглистата. През 2005-а пък той бе част от отбора на Хърватия, който завоюва Купа „Дейвис“.
