Най-интернационалният Топ 10 в историята

|  от  

Глобализацията на мъжкия тур продължава да става все по-очевидна с всеки следващ сезон. Големите сили тенис сили постепенно губят влиянието си, а някои дори и вече нямат подобен статут в тура и в купа „Дейвис“. Списъкът с най-добрите 10 състезатели за 2016-а ни поставя пред една нова реалност, която е по-интернационална от всякога. Нито една държава не успя да излъчи двама свои представители в Топ 10, а подобно нещо не се е случвало от създаването на ранглистата през 1973 г.

Анди Мъри (Великобритания), Новак Джокови(Сърбия), Милош Раонич (Канада), Стан Вавринка (Швейцария), Кей Нишикори (Япония), Марин Чилич (Хърватия), Гаел Монфис (Франция), Доминик Тийм (Австрия), Рафаел Надал (Испания) и Томаш Бердих (Чехия). Това са имената на настоящите членове на Топ 10. Всъщност, можем да продължим и до №11, където е белгиецът Давид Гофен, а чак на 12-о място ще намерим втория представител на Франция – Джо-Вилфрид Цонга. И все още нито един тенисист от САЩ, Австралия или Швеция, три от големите тенис сили в исторически план.

По-рано през седмицата, Карлос Пиати изрази мнение, което донякъде обяснява тези факти. „Тенис академиите не произвеждат шампиони – каза треньорът на Милош Раонич. – Вече става дума за инвестиции в тенисистите, а не за определени академии и тяхната репутация.“ Глобализацията следва своя курс и неизменно продължава да размества все повече пластовете в мъжкия тур. Тази тенденция можем да видим ясно и в купа „Дейвис“. Например, въпреки че испанският тенис премина през Златната си ера, „Ла Фурия“ успя само веднъж да спечели трофея в две поредни години (2010-11). Чехите са другите, които защитиха титлата си (2012-13).

Дори и да се опитаме да твърдим, че случилото се през 2016-а в Топ 10 е случайност, това няма да спре тенденцията. В исторически план, САЩ е успявала да класира цели седем тенисисти сред първите десет. Сега няма и помен от мощта на американците сред елита. Ситуацията с Швеция е подобна, а не намираме и страни като Германия и Русия. Вместо това, виждаме представители на Канада (Раонич) и Япония (Нишикори). А какво се случи с аржентинците? С Южна Америка? В най-добрия случай, Хуан Мартин дел Потро може да продължи завръщането си на голямата сцена през 2017-а и да стигне до място в Топ 10, но този сценарий все още излегда далечен.

Европа със сигурност властва в тенис елита в момента и изглежда, че това положение ще се запази в следващите години. Но не става дума за една Европа, доминирана от испанската, френскана или руската школа, а за такава, с много „горещи точки“, от които може да очакваме нова атака към Топ 10. Защото въпреки че Испания, Франция и САЩ разполагат с огромен брой тенисисти сред първите 1,000 в ранглистата, последните няколко сезона ни доказаха, че лидерите в мъжкия тенис не се подчиняват на законите на традициите в джентълменския спорт, а ги разчупват, водейки ни към един нов и доста по-интернационален пейзаж.

Източник: Puntodebreak

 
Тагове: , , , , , , , , , , ,



 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви. Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.