Поглед към миналото: Атланта ’96 и завръщането на Андре Агаси

|  от  

Андре Агаси научава интересен урок, когато е в училището на децата си за т.нар. “Ден на родителите”. Американецът заговоря за своята тенис кариера и изведнъж осъзнава, че нито другите родители, а още по-малко децата, са особено развълнувани от разказа за ретурите му срещу бомбастичния сервис на Пийт Сампрас или за попълването на кариерния Голям Шлем.

“Те бяха по-впечатлени от златния медал, отколкото от което и да било друго постижение – обясни Агаси пред ESPN навръх 20-тата годишнина от Олимпийските игри в Атланта. – Затова има атлети, които се разхождат с медалите си. Много хора желаят да ги видят. Други пък ги заключват в сейф, за да не бъдат откраднати или загубени.”

Олимпийският медал много често е кулминацията в кариерата на един спортист. Хилядите часове, прекарани на игрището или в залата за физически упражения, се отплащат в мига, когато застанеш на почетната стълбичка и чуеш химна на родината си. За Агаси златото от Атланта е не по-малко ценно от осемте му титли от Големия Шлем.

В началото на 1995 г. Андре побеждава Пийт Сампрас във финала на Откритото първенство на Австралия и за първи път достига до №1 в световната ранглиста. Сезонът е един от най-успешните за американеца – той завършва със 73 победи и едва 9 загуби, а в един момент не допуска поражение в продължение на 26 поредни срещи.

Няколко събития от втората половина на годината обаче нанасят сериозни белези върху психиката на големия шампион. На Уимбълдън всичко изглежда предначертано за нов финал Агаси – Сампрас, но Борис Бекер връща времето назад и в жесток полуфинал отстранява американеца. Поражението е особено тежко за Андре, защото той е в серия от пет победи срещу германеца, а освен това води със сет и 4-1 (два пробива) преди да допусне обрат.

След края на мача Бекер заявява пред пресата, че Агаси е надценен и не заслужава цялото това медийно внимание. От този момент нататък роденият в Лас Вегас тенисист и неговият треньор Брад Гилбърт започват “Свещена война” срещу мистър Бум-Бум и са готови на всичко, за да вземат реванш срещу немеца в Щатите.

Именно това се случва на US Open. Агаси печели още по-брутален полуфинал срещу Бекер, но впоследствие губи финала от Сампрас. Това е единствената загуба на Андре в 27 двубоя през летния сезон на твърди кортове, но тя нанася сериозни поражения не само върху тенис кариерата му, но и върху личния му живот.

“Аз и първата ми жена Брук Шийлдс започнахме да се доближаваме до дъното – признава американецът. – Преживях тежко загубата от Пийт. Постиженията ми не помагаха, не чувствах връзка между себе си и играта. Нямах цел пред себе си, не виждах никакъв смисъл.”

Младежките години на Агаси са изпълнени с конфликти и лоши решения. Резултатите му в Купа “Дейвис” обаче показват, че той винаги е носил патриотичния ген в себе си, независимо от бунтарството си. Затова и винаги е уважавал и почитал Олимпийските игри.

Въпреки че през 1996 г. връзката му с тениса е изгубена, олимпийските му амбиции няма как да бъдат прекършени. Агаси тренира с нечовешки фокус, подготвяйки се за жегите в Атланта.

“За първи път почувствах старата страст след трудностите през 1995 г. – припомни си бившият №1. – Бе трудно, но имах ясна цел пред себе си.”

Агаси е топ поставен в надпреварата, но голямото напрежение и здравословни проблеми, свързани с летен вирус, го правят уязвим. Всички останали тенисисти в схемата жадуват да вземат скалпа му.

“Олимпиадата е в собствена категория”, заявява Агаси, акцентирайки върху факта, че Игрите са единствената възможност за тенисистите да се състезава за родината си индивидуално.

Горан Иванишевич е поставен под №2 в Атланта, но непредвидимата природа на Олимпийските игри веднага се проявява и хърватинът е отстранен още в първи кръг.

Агаси започва турнира с трудна победа в два тайбрек сета срещу Йонас Бьоркман – тенисист, винаги опасен на твърди кортове и славещ се с отлични ретури.

В трети кръг мистър Ретур изостава със сет и пробив срещу коравия италианец Андреа Гаудензи, способен да прекара дълги часове на корта дори при 40-градусова жега. Все пак Агаси намира начин да обърне двубоя и да продължи напред.

Пътят на Агаси в Атланта много прилича на онзи на Ролан Гарос три години по-късно, когато американецът е близо до отпадането на няколко пъти. Уейн Ферейра сервира за мача в четвъртфиналния си сблъсък срещу Андре, но се проваля под голямото напрежение. Южноафриканецът така и не успява да победи този кошмарен за себе си опонент до края на кариерата си.

Полуфиналът е срещу Леандър Паеш – тенисист, който и днес продължава да печели на двойки и ще участва в Рио през тази година. В биографичната си книга “Открито” Агаси определя Паеш като “летящо бобено зърно”, което подскача, подсича топката, общо-взето не може да отиграе един удар както трябва, но след 40 минути изведнъж резултатът на светлинното табло по някакъв начин е в негова полза. Индиецът е “Брад Гилбърт от Бомбай” според Андре, визирайки нестандартния и непривлекателен, но печеливш стил на своя дългогодишен треньор. Все пак американецът минава през един оспорван тайбрек и печели мача чисто.

Съперникът на финала е Серхи Бругера, а форматът вече е 3 от 5 сета. Бругера е специалист на клей и към онзи момент вече е завоювал двете си титли на Ролан Гарос, но на твърда настилка балансът на силите е различен. Агаси взима рано топката в познат стил и безпощадно разкарва испанеца от единия ъгъл на корта до другия за разгромното 6-2 6-3 6-1.

Някои критици ще изтъкнат факта, че Сампрас, Бекер и други силни играчи не се появяват в Атланта по различни причини. Повечето от тях така и не печелят злато, за разлика от тенисисти като Николас Масу и Марк Росе, които триумфираха на сингъл през 2004 и 1992 г. съответно.

“Никога не съм имал нужда от опонент, за да загубя – иронично признава Агаси. – Но имаше времена, когато нямаше значение срещу кого играя. Знаех, че ще спечеля. Гордостта ми от това, че пресякох пръв линията в Атланта, няма как да бъде повлияна от нищо.”

Златният медал на Андре и до днес има централно място в залата за физически упражнения, построена от него и от приятеля му и треньор Гил Рейес преди десетилетия. Атлетите, посещаващи залата, винаги се питат колко точно ценен е този успех за американеца на фона на всички останали трофеи.

“Всеки човек е свободен сам да прецени доколко важна е Олимпиадата, това си е негова работа – казва Агаси. – Аз просто поглеждам медала и си казвам, че ми се иска всеки велик тенисист в историята на нашата игра да можеше да притежава един такъв.”

TennisKafe.com

 
Тагове: , , , , , ,



 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви. Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.