Преди 2008 г. много от специалистите все още имат съмнения относно качествата на Рафаел Надал на твърда настилка. Испанецът е безспорен крал на клея и печели Ролан Гарос година след година, но на Australian Open и US Open не успява да достигне дори финал. По-рано през сезона Рафа е разгромен на полуфинала в Мелбърн от Джо-Вилфрид Цонга, а играта му е вяла и дефанзивна.
Надал през 2008 г. постига нещо нечувано от времето на Борг насам – осъществява дубъл Ролан Гарос – Уимбълдън, като и в двата финала побеждава Федерер. В Париж резултатът е красноречив – 6-1 6-3 6-0 и може би най-категоричната загуба на швейцареца в кариерата му. В Лондон двамата правят един от най-великите мачове в историята, но след като изпуска аванс от 0-2 сета и мачбол в четвъртия, Рафа все пак изтръгва успеха в петия сет в почти пълна тъмнина пред онемялата публика.
До онзи момент обаче Надал не е постигал нещо наистина значимо на твърда настилка. Екстремно лифтираните му удари не отскачат толкова високо и съответно не притежават същата ефективност на хард и затова испанецът не е изразен фаворит за Олимпийския турнир в Пекин през същия сезон. Настилката е доста бърза и мнозина очакват Федерер да се реваншира за разочароващите загуби в Париж и Лондон. Швейцарецът е пълен доминатор на хард още от 2004 г. Младият Новак Джокович, който печели по забележителен начин титлата на Australian Open в началото на годината, също е сред големите претенденти за златото.
Надал започва тромаво турнира и губи сет от Потито Стараче, преди все пак да вземе своето в решителната трета част. В следващия кръг му предстои двубой с Лейтън Хюит и мнозина очакват нови главоболия за Рафа.
Австралиецът има проблеми с бедрото си и не е във формата от периода 2001-2005 г., но е сред най-неудобните противници за Надал. Хюит води в баланса с 4-3 победи и е спечелил всички срещи, играни на настилки, различни от клея. Освен това бившият №1 винаги дава повече от максимума си, когато трябва да играе за родината си – статистиките му в Купа „Дейвис“ са забележителни.
Мачът обаче не е равностоен в нито един момент. Надал пуска само три гейма на противника си, а мнозина специалисти и фенове са впечатлени от далеч по-агресивната му игра и бруталния форхенд.
Оттам нататък Рафа е безмилостен и допуска само шест загубени гейма срещу Игор Андреев и четири срещу Юрген Мелцер. Матадора се класира за полуфиналите и там му предстои битка с Джокович – сърбинът вече е дал ясни индикации, че ще бъде големият преследвач на Роджър и Рафа в бъдеще, а съперничеството му с испанеца започва да се оформя като едно от марковите в модерния тенис.
Всички очакват Федерер да премине с лекота в горната част на схемата и да достигне мача за златото. Най-високо поставените опоненти в половината на Роджър са Николай Давиденко и Давид Ферер. И двамата губят рано-рано и това допълнително улеснява задачата пред швейцареца.
Видимо обаче Федерер е далеч от върховата си форма. Дали заради мъчителната загуба на Уимбълдън, или заради проблемите си с мононуклеоза, швейцарецът играе слабо още от първия си двубой в надпреварата и минава главно заради името си.
Срещу Томаш Бердих на осминафинал Федерер е готов да стегне багажа, но чехът за пореден път се сковава, когато има срещу себе си топ играч, и не успява да спечели дори сет.
В следващия кръг обаче идва Джеймс Блейк и измъкване за Маестрото няма. Двамата играят вдъхновяващ двубой на US Open две години по-рано, в който американецът печели сет в тайбрек, но всички останали седем срещи са спечелени чисто от Федерер, включително погроми на финалите в Индиън Уелс и на Мастърс Къп в Шанхай.
Това обаче няма значение, защото Блейк в познат стил взима рано топката и доминира с форхенд и сервис, а Федерер се движи тромаво по корта и допуска безброй непредизвикани грешки. „Ако играеш достатъчно често с него, все някога ще има лош ден“, заявява Джеймс след края на мача и е прав. „Това бе една от големите ми цели за сезона и е сериозно разочарование, но Блейк никога не е играл срещу мен по-добре от днес“, споделя разочарованият Роджър, който все пак компенсира със злато в двойковата надпревара със Стан Вавринка.
В полуфинала американецът се изправя срещу Фернандо Гонсалес. Бомбардера от Чили се възползва максимално от отпаданията на Давиденко и Ферер и стига до полуфинал, без да загуби сет. Мачът обещава да е много интересен, защото двамата противници притежават два от най-бруталните форхенди в тура и предпочитат да търсят огромно количество уинъри вместо да чакат грешка.
Блейк доминира и стига до сервис за мача във втория сет, но Гонсалес показва характер и обръща резултата в частта, миксирайки мощния си форхенд със слайс бекхенд – тактика, изработена от треньора му Лари Стефанки година по-рано.
Решителният сет е изключително драматичен. Блейк пропуска три мачбола и чилиецът в крайна сметка печели с 11-9 гейма. Остри спорове поражда едно разиграване, при което американецът изкарва удар в аут, но Гонсалес, който е в близост до мрежата, видимо контактува с топката с рамката на ракетата си преди тя да мине покрай него и да излезе. „Ако аз бях направил такова нещо, баща ми нямаше да ми позволи да довърша мача“, заявява Блейк. „Бях толкова уморен, че изобщо не съм усетил какъвто и да е контакт“, оправдава се чилиецът.
В долната част на схемата предстои сблъсъкът Надал – Джокович. Формата на Ноле е колеблива след ранната загуба от Марат Сафин на Уимбълдън, но той отново доказва, че ще е един от най-тежките противници за Рафа в бъдеще. Сърбинът губи първата част, но взима втората с категоричното 6-1.
В третия сет двамата са стабилни на сервис до 5-4 за Рафа, когато с отлична игра в защита Матадора достига до мачбол. В последвалото разиграване Надал е толкова далеч от основната линия, че не влиза в кадър през повечето време, но успява да предизвика грешка от смаш на Джокович и да се класира за финала.
Сърбинът е много разочарован, но все пак успява да се домогне до бронза след чист успех над Блейк. Това му убягва четири години по-късно, когато губи от Дел Потро мача за 3-то място в Лондон.
Гонсалес, също като Хюит, има добър баланс срещу Надал – 3-3, но без загуба извън клея. Двамата играят четвъртфинал на Australian Open година по-рано и чилиецът постига разгромен успех с 3-0 сета, а впоследствие се класира за единствения си финал в турнири от Големия Шлем.
Рафа обаче играе по-съвсем различен начин и още в началото се вижда, че балансът на силите е променен. С бруталния си екстремно лифтиран форхенд Надал експлоатира по-уязвимия бекхенд на Феня, дръпва рано с 3-0 гейма и печели първия сет с 6-3.
Гонсалес, който винаги играе на върха на възможностите си за Чили, рискува до крайност форхенд си във втората част и по някакъв начин удържа сервиранията си. Фернандо получава сетбол в подаването на Надал, провежда умело разиграването, но бърка лесно бекхенд воле и изпуска големия си шанс да завърже финала.
Рафа е безмилостен в последвалия тайбрек и повежда с 2-0 сета, а оттам нататък умората в краката на чилиеца си казва думата и той повече няма сили за битка – 6-3 7-6(2) 6-3 и Надал печели първи златен медал в кариерата си.
Може би 2010 г. е най-силният сезон за испанеца, тъй като тогава той завоюва Ролан Гарос, Уимбълдън и US Open последователно, но вероятно 2008 г. е годината, която си спомня с най-топли чувства. Дубъл Париж – Лондон, златен медал от Олимпийски игри и достигане за първи път до №1 в ранглистата – това се случи на Рафа накуп преди осем години и подсигури мястото му в историята като един от най-великите за всички времена.
TennisKafe.com
