Поглед към миналото – Уимбълдън 2001

 от  

До началото на Уимбълдън остават броени дни. Докато чакаме да започне битката на свещената трева в Лондон, tenniskafe.com реши да ви върне 15 години назад, за да си припомним един от най-драматичните турнири от Големия Шлем изобщо в историята.

Годината е 2001, а действащ шампион е Пийт Сампрас. Американецът е спечелил 7 от последните 8 издания на турнира и отново е абсолютен фаворит за титлата. Феноменалният му сервис, комбиниран с отлични волета, ретури и движение по корта го правят почти непобедим на бързата трева, въпреки че на останалите настилки вече се забелязва регрес във формата му.

В 4-ти кръг Сампрас се изправя срещу 19-годишния Роджър Федерер от Швейцария. Федерер току-що е достигнал 1/4 финал на Ролан Гарос (загуба от Алекс Кореча) и е смятан от експертите за бъдещ шампион в турнирите от Големия Шлем, но малцина очакват да победи Сампрас на Централния корт. Съдия на мача е добре познатият и днес Мохамед Лахиани, който прави първите си големи крачки в професионалното съдийство.

Характеристиките на тревата по това време са такива, че Федерер е принуден да използва тактиката сервис-воле почти през цялото време – нещо нехарактерно за неговите победи на Уимбълдън в бъдеще с изключение на триумфа през 2003 г. Мачът е изпълнен с доминация от сервис и малко на брой пробиви. Стига се до пети сет, в който Сампрас пръв получава възможност за решаващ пробив, но швейцарецът се измъква с умела игра на мрежата. В крайна сметка при 5-6 Федерер изиграва един от най-добрите геймове на ретур в кариерата си и пробива Пистъл Пийт на 15, с което детронира действащия шампион. Това е втора и последна загуба на Сампрас на Централния корт в кариерата му след поражението от Крайчек на четвъртфинал през 1996 г.

При това развитие на турнира мнозина тенисисти, спирани многократно от Сампрас през годините, получават неочакван шанс да триумфират. Големите фаворити вече са Андре Агаси, Пат Рафтър, Тод Мартин, представителя на домакините Тим Хенман, а също и младият Анди Родик.

С Федерер се случва това, което обикновено се получава, когато аутсайдер изхвърли фаворит в турнир от Големия Шлем. Още в следващия кръг швейцарецът е отстранен от Тим Хенман. Мачът е на много високо ниво, но опитният британец печели по-голямата част от най-важните точки. По това време Федерер все още се затруднява в мачове със сервис-воле играчи и има негативен баланс с някои от тях, включително с Хенман. Особено сериозен срив швейцарецът допуска в четвъртия сет, когато от изоставане 2-5 гейма докарва нещата до тайбрек и 5-2 точки в своя полза, но със серия от грешки предава сета и мача.

Голямата новина в хода на турнира обаче е серията на Горан Иванишевич. Хърватинът по това време е номер 125 в ранглистата, играе в турнира с wild card и е загубил в подготвителния турнир на трева Куинс от неизвестния италианец Кристиано Карати (номер 194 тогава). Година по-рано в Брайтън е дисквалифициран от мача си срещу Хюнг-Тайк Лий понеже чупи всички ракети, които носи в сака си. Кариерата на Горан е на абсолютното дъно, но на любимия си Уимбълдън той изненадващо намира познатата форма с огромно количество асове и преминава като на шега през иначе трудна схема.

В мача си срещу Анди Родик от 3-ти кръг американецът е толкова отчаян от бомбардировката от начален удар, че след един от поредните асове на Иванишевич, при който има съмнения за аут, се обръща към съдията Лахиани с думите: “И без това нямам никакъв шанс, какво остава, ако бъркате отсъждания…”

Преди 1/8 финала с Грег Руседски, запитан от британската преса какво очаква от мача, Горан в свой стил заявява: “Какво очаквам ли? 15-0, 30-0, 40-0, гейм. 15-0, 30-0, 40-0, гейм. 15-0, 30-0…” – акцентирайки върху мощните сервиси и на двамата. В крайна сметка Иванишевич отново се затвърждава като един от най-кошмарните противници на Руседски и го побеждава с 3-0 на корт номер 1.

1/4 финалът е по-лесен, противник там е мразещият тревата Марат Сафин, който заявява, че “единствено и само късметът му е помогнал да стигне до тази фаза и че тревата става само за паша на крави”. Ще минат години преди Сафин отново да успее да направи силно участие на Уимбълдън – това се случва чак през 2008, когато е спрян от Федерер на полуфинала. Иванишевич печели двубоя в 4 сета и се класира за полуфинал, където го чака Тим Хенман. Британецът е твърд фаворит в мача – не само защото е много по-напред в ранглистата, но и защото води в баланса между двамата с 4-0, включително победа на трева на турнира Куинс през 1998 г.

В другата половина на схемата се получава повторение на полуфинала от предишната година между Андре Агаси и Пат Рафтър. Агаси вече е във връзка с Щефи Граф, която води до ренесанс в кариерата му, след като през втората половина на 90-те за кратко се свлича до номер 141 в света. 2001 е една от най-силните години за родения в Лас Вегас тенисист – в Мелбърн изнася уроци по тенис и печели титлата категорично, а впоследствие постига и дубъл Индиън Уелс – Маями. И в трите турнира печели финалите чисто с 3-0 сета, а опоненти са Арно Клеман, Пийт Сампрас и Жан-Майкъл Гембил.

Рафтър е един от противниците, които Агаси уважава най-много, както става ясно няколко години по-късно от биографичната книга на американеца. Двамата изиграват полуфинал шедьовър 12 месеца по-рано, спечелен от австралиеца в пет сета и определян от мнозина за един от най-великите мачове в историята на Уимбълдън. Контрастиращите им стилове на игра обещават да се получи ново зрилище – Рафтър обича да напада мрежата и да подсича топката от бекхенд, докато Агаси предпочита да доминира от основната линия и да разчита на неповторимите си ретури, лобове и минаващи удари.

През 2001 Рафтър вече изпитва много сериозни проблеми с рамото си и витаят слухове, че ще прекрати кариерата си след края на сезона (което всъщност и се случва). Може би именно затова мачът не е на нивото на полуфинала от предишната година, но въпреки това отново предлага много емоции на зрителите. Този път Агаси чете по-добре кик сервисите на Рафтър и повежда с 2-1 сета. В края на четвъртата част американецът е подразнен от няколко отсъждания на лайнсмените и неговият опонент успява да докара нещата до пети сет. В него Агаси успява да пробие пръв и стига до сервис за мача, но тогава идват нови спорни съдийски решения. Резултатът е изравнен, а Андре е официално предупреден от съдията Майк Мориси за употреба на нецензурен език.

Финалът на мача е влудяващ, Рафтър стига до 0-40 при 7-6 гейма в своя полза и три поредни мачбола на сервис на Агаси. Когато изглежда, че ще има изравняване на точките и нова драма, двамата сякаш си разменят ролите – американецът излиза на мрежата, а Рафтър успява да пласира пасинг шот от бекхенд по късия диагонал – удар, характерен за играта на опонента му. В интервюто на корта Пат видимо не може да повярва, че е успял да пресече финалната линия: “Смятах, че минаващият удар лети прекалено високо, но някак успя да тупне в последния момент на линията. Невероятно е, че ще играя втори пореден финал на Уимбълдън.”

В другия полуфинал емоциите са не по-слаби. Всички очакват това най-после да е годината на Тим и сушата без британски шампион на Уимбълдън да бъде прекъсната – последната титла на сингъл на играч от Кралството е на Фред Пери от 30-те години на XX век.

Иванишевич започва по-добре полуфинала обаче и успява да постигне решителен пробив за 7-5 в първия сет с няколко рискови ретура по правата. Във втория игровото предимство отново е на страната на хърватина, но Хенман успява да се задържи в частта благодарение на отличното си покритие на мрежата и печели в напрегнат тайбрек. Третият сет е един от най-кратките в историята – 6-0 гейма за 14 минути, като Горан печели едва 4 точки. Когато Иванишевич изкарва един смаш 4 метра в аут коментарът на журналиста на ББС Джон Лойд е: “Тенисистите от общинските паркове и градинки сигурно биха се засрамили от подобно отиграване.”. Психологически Горан изглежда напълно рухнал и сломен.

В самото начало на четвъртия сет обаче завалява дъжд над Лондон. Интересно е, че Хенман първи се обръща към съдията на стола Андреас Егли с молба играта да бъде прекратена. Мачът е подновен чак на следващия ден. Иванишевич успява да се прегрупира през нощта и отново започва да сервира безпощадно. В четвъртия сет Хенман има шансове за решителен пробив, но Иванишевич ги отразява с няколко майсторски волета и асове. В последвалия тайбрек, подобно на първия полуфинал, има няколко поредни спорни отсъждания във вреда на британеца и в крайна сметка Горан затваря сета със 7-5 точки.

В петия сет при равен резултат играта отново е прекратена заради дъжд. Двамата се връщат чак на следващия ден, в последната неделя на турнира. Иванишевич се ориентира по-добре в екстремната обстановка и постига пробив с нова доза хазартни ретури. При сервис за мача хърватинът е много нервен и прави няколко двойни грешки, но все пак успява да се класира за финала. След края Иванишевич споделя: “Господ искаше да победя, затова изпрати дъжда!”

Така финалът се оформя – Горан Иванишевич – Пат Рафтър, и то в извънреден трети понеделник, което означава, че обикновените фенове получават възможност да изкупят билетите за сметка на ВИП персоните. През годините сме гледали и по-качествени мачове, но никой от тях не може да се сравни като атмосфера с онзи финал през 2001 г. Кортът е препълнен с австралийски фенове, облечени и нашарени в жълто-зелени цветове, а обстановката е като на футболен мач. Бащата на Иванишевич, страдащ от пробеми със сърцето по това време, пренебрегва нарежданията на лекарите и заема обичайното си място в бокса на играчите.

Това е предпоследният финал на Уимбълдън, в който и двамата участници изповядват тактиката сервис-воле (последният бе Федерер – Филипусис от 2003 г.). Преди двубоя Иванишевич споделя пред журналистите, че има трима Горановци – добрия Горан, лошия Горан и лудия Горан. А Пат Кеш добавя: “И всеки един от тях прави много асове”. Добрият Горан се появява в началото на финала и повежда с 2-1 сета без дори да се налага да минава през тайбрек. В четвъртата част Рафтър получава шанс да излезе с пробив аванс. Иванишевич е близко до ас и на първи, и на втори сервис, но и в двата случая има отсъждане за аут и с двойна грешка предава гейма. Хърватинът реагира бурно и хвърля ракетата си по мрежата, но система хоук ай все още няма и решението е окончателно.

В петия сет двамата са перфектни на сервис и играта се движи гейм за гейм до 7-7. Тогава Рафтър необмислено тръгва към мрежата след слаб начален удар, Иванишевич се измества и завършва ретура от форхенд, с което получава шанс да сервира за титлата при 8-7.

Във финалния гейм публиката вече губя всякакъв контрол над емоциите си. Горан редува всеки ас с двойна грешка. 2 мачбола са пропилени по този начин, при третия Рафтър пласира архитектурно точен лоб от бекхенд. След като Иванишевич е загубил три финала на Уимбълдън в миналото (два от Сампрас и един от Агаси), изглежда закономерно да успее най-после да триумфира в четвъртия си финал именно при четвъртия си мачбол. След като Рафтър забожда ретура от форхенд в мрежата, Горан се строполява на земята, ридаейки, а нито хърватските фенове на корта, нито коментаторите за хърватската национална телевизия могат да повярват на случилото се.

Иванишевич почти не участва в други турнири след този изключителен Уимбълдън. Той се завръща в Лондон чак през 2004 г., когато стига до 3-ти кръг и губи от Лейтън Хюит, а това е и последният професионален мач в живота му. Но начинът, по който в залеза на своята кариера осъществи мечтата си след всички разочарования в миналото, със сигурност остава в паметта на любителите на тениса. И сега, 15 години по-късно, можем да се върнем към онзи триумф на Иванишевич като един от най-великите спортни моменти изобщо в историята.

 
Тагове: , , , ,



 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви. Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.