Правилно ли е да наричаме Уимбълдън турнир на трева в днешно време?

 от  

В миналото три от турнирите от Големия Шлем са се играели на тревна настилка. В днешни дни Australian Open и US Open се провеждат на твърди кортове, а освен Уимбълдън има само още няколко турнира в календара, които се играят на трева.

Със сигурност обаче голяма част от зрителите, които следят спорта от по-отдавна, няма как да не са забелязали, че в последно време настилката много по-бързо се разорава около основната линия. Обяснението е много просто – в схемата дори при мъжете има само няколко тенисисти, които използват тактиката сервис-воле – Дъстин Браун, Никола Маю, Фелисиано Лопес и може би още един-двама. Останалите предпочитат да остават на основната линия и да провеждат дълги разигравания по цялата ширина на корта, което довежда до много по-бързото износване на настилката, и то в една точно определена зона.

По тази прочина още към края на първата седмица наблюдаваме турнир, провеждащ се върху настилка хибрид – нещо средно между трева и почва.

Причините за тази промяна са две – на първо място, съвременните изкуствени кордажи дават възможност за изпълнение на удари с повече топ спин, което увеличава драстично шансовете на посрещачите. Още по-важно, организаторите на Уимбълдън решиха да променят характеристиките на тревата и да преминат към 100 % райграс още през 2001 г., което я направи значително по-бавно, както сподели и Горан Иванишевич по-време на тазгодишния турнир. Отскокът на топката също е по-висок, както ясно показват графиките на BBC, и това дава възможност за по-лесно изпълнение на неспасяеми минаващи удари.

Новак Джокович и Рафаел Надал спечелиха турнира общо пет пъти през последните години, въпреки че играеха със същия стил на игра и тактика от сезона на клей. Сърбинът няма никакви проблеми да провежда маратонски разигравания от дъното на корта и дори да се пързаля и да прави шпагати все едно е на червени кортове.

Доминик Тийм спечели турнира в Щутгарт през тази година, въпреки че често бе на два метра зад основната линия.

Това не бе валидно в миналото – дори отличен бейслайнър като Иван Лендъл трябваше коренно да промени стила си на игра, за да има шансове да вдигне титлата. Той всъщност така и не успя да го направи, защото сервис-волето му просто не бе достатъчно добро.

Категоричното мнение на tennisworldusa.com, което ниe споделяме напълно, е че това не е правилната посока за развитие. Тенисът е интересен, когато има разнообразие и различни стилове на игра. В двубоя между Ник Кирьос и Дъстин Браун средната продължителност на разиграванията през цялото време бе между два и три удара, но публиката и всички зрители пред екраните се забавляха изключително много и не можеха да сдържат емоциите си дори по време на загрявката.

Според нас би било добре поне на трева да виждаме повече тенисисти със стил сервис-воле, които да демонстрират майсторски изпълнения в близост до мрежата. А на дълги и изтощителни физически разигравания може да се наслаждаваме през останалото време през годината.

TennisKafe.com

 
Тагове: , , , , ,



 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви. Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.