Според статистиките шест от всеки десет мъже носят боксерки и тази цифра се увеличава. В случая с Рафаел Надал, испанецът предпочиташе Armani, но вече е в лагера на Tommy Hilfiger. Всъщност, през това лято Матадора реши да хвърли дрехите и да позира пред обективите само по чифт от любимия си модел на „Tommy“, а снимките могат да се видят на солидни билбордове по улиците на Ню Йорк, Париж, Лондон и Мадрид.
В сряда Рафа участва в шоу събитие, което промотира новата колекция на марката и след това говори пред испанския в. „ABC“. Ето какво сподели Надал:
– Трудно ли ви убедиха да се снимате по бельо?
– Не, не особено (смее се). Познавам Томи от доста години и това направи всичко далеч по-лесно. За мен е страхотно да съм част от неговата марка, което ми позволява да науча доста нови неща за модния свят.
– Това ли е първата стъпка към ваша собствена модна линия?
– Не знам, не мисля за това сега. Получих подобни предложения, но за момента не съм заинтересован от този вариант. Чувствам се щастлив от партньорствата, които имам в момента и съм фокусиран върху тях.
– Фотосесията ви обиколи всички големи световни модни центрове. Притеснявате ли се от факта, че се снимахте по бельо?
– Като дете бях много срамежлив. Сега нещата се промениха малко, защото дълги години животът ми е свързан със сериозен публичен интерес. Но все пак да се снимам по бельо ме кара да се чувствам странно. Предполагам, че все пак това е част от моята работа.
– Вероятно е по-лесно да позирате с костюм…
– Честно казано, няма особена разлика. И в двата случая имах около мен хората, на които вярвам. Не ми беше особено трудно да позирам без дрехи.
– Какво е мнението на приятелката ви?
– Тя разбира, че това е част от живота ми. Освен това, не се нуждая от позволение, сам взимам решения за живота си. С нея сме заедно от много години и знаем, какви са професионалните ни задължения. Тя знае моите, а аз – нейните.
– Така и не успяхте да завършите образованието си. Мислили ли сте за диплома от университет?
– Това е нещо, което не бях предвидил, но на 16 години вече бях професионалист, така че трябваше да се посветя на кариерата ми. Животът ми вероятно щеше да е по-лесен, ако бях в академия като тази, която се опитвам да построя. С училище и възможности за тренировки на едно и също място. Имах голям късмет, че родителите ми и чичо ми Тони повярваха толкова в мен.
Източник: ABC
