Ролан Гарос – раят без покрив


„Не съм сигурен, г-не, но мисля, че ще е най-добре на станция Porte d’Auteuil. Смятам, че е близо“, най-после ми отговаря млад парижанин в метрото на въпроса къде трябва да сляза за комплекса „Ролан Гарос“. Преди това 3-4 пъти удрям на камък. Или пътниците не са местни, или казват, че нямат идея.

Винаги съм бил убеден, че всички в Париж знаят къде е „Гарос“. Въпреки мащабите на френската столица. Въпреки всичко друго, което си заслужава да се види в мегаполиса. Представял съм си го все едно софиянец да не знае къде е НДК или Националният стадион…

Излизам от влака малко несигурно, но още на стълбите на изхода стюард с традиционната за турнира шапка ми подава брошура с карта на комплекса, транспортни връзки и друга полезна информация. Значи е бил прав младият парижанин да ме упъти да сляза на Porte d’Auteuil, за което мислено му благодаря.

Ясно е, че кортовете са близо, но ако човек не знае, че действително са там, никога не би предположил. Отвсякъде обгърнат от зеленина – от булеварда комплексът „Ролан Гарос“ повече прилича на ботаническа градина, събрала най-екзотични растения от всички кътчета на планетата.

1

В ботаническите градини обаче билетите не свършват. Или поне аз не съм чувал подобен случай. Петък е и още се играят квалификации, но на всеки ъгъл момчета и момичета държат табелки „sold out“. Френска рационалност, за да не се обяснява на всеки поотделно.

Двойни ограждения опасват кортовете, а входовете могат да бъдат достигнати от четири ъглови КПП-та. Обемен багаж не се допуска, а раниците и чантите се проверяват по два пъти. Всеки посетител е проверяван и с металдетектор.

Мерките за сигурност са засилени, но всичко преминава някак рутинно, без напрежение и с усмивка. „Пари ли носиш в раницата“, ухилен ме пита костюмиран тъмнокож бабаит. Отговарям му положително, а той ме кара да дръпна ципа. „Не за друго, а за да взема половината“, продължава да се шегува той. Единственото богатство, на което попада обаче е стар лаптоп и няколко зарядни. Такъв му бил късметът на човека…

Влизам от гейт „X“ и след миг усещам как ботаническото пространство се видоизмения и трансформира до тенис рай. Пред мен е величественият „Шатрие“, а вляво остават кокетните №2 и №3. Кратка разходка край La Terrasse Mousquetaires и Place des Mousquetaires ме отвежда до корт №1, който отвън доста наподобява футболен стадион.

Така се захласвам от обстановката, че на моменти си мисля, че сънувам. Симона Халеп преминава наблизо, отивайки към миксзоната пред „Шатрие“ за среща с репортери, а минути по-късно виждам и Виктор Троицки, който върви към корта, на който ще тренира.

По пътя към „Ленглен“ надниквам на №8, откъдето чувам познати звуци. Давид Ферер е шумен и гони всяка топка като бясно куче дори на тренировка. Междувременно мииниатюрната му сънародничка Карла Суарес Наваро и треньорът й не правят впечатление почти на никого, преминавайки през алеята като най-обикновени туристи.

6

Казвам бързо чао на Ферер, защото ме дърпа към „Ленглен“. По някои от павилионите за сувенири и бутикови стоки, както и по тези за бързо хранене още се работи. Гледайки служителите на комплекса и чудесата, които излизат изпод ръцете им, си спомням разкази от детството как е бил построен мавзолеят на жълтите павета. За има-няма час един дървен скелет се превърна в заведение за бързо хранене. Представям си как ще се облизват децата на опашката, хванали за ръка мама и тате, докато чакат сандвича си. Какво ли ще е изникнало утре, когато мина оттук?

Няколко ресторанта вече приемат клиенти, а визията им е като за каталог. Кътчето на Lacoste обаче e шедьовър и наслада за окото. Реплики на трофеите отпреди близо век и старинна машина за наплитане са истинска атракция.

5

„Ленглен“ вече е близо, а пред него е мравуняк от фенове. Статуята на Сюзан Ленглен (30-кратна победителка в Големия шлем) посреща зрителите на стълбите, а отвън на централната трибуна е огромно мултимедийно табло, на което се следят на живо всички резултати от играещите се квалификации.

Отвътре се чуват бурни аплодисменти и нямам търпение да вляза. Кой друг, ако не Гаел Монфис? ЛаМонф тренира, а между феноменалните си отигравания показва и танцова стъпка. Много е готин – видяхме и в София, но вече нямам търпение да се пробвам за „Шатрие“. Наближава 16:00 ч. и ако имам малко късмет, ще гледам тренировката на Григор с Джокович.

2

След няколко неуспешни опита, изниква добра възможност и се възползвам. Минутка по-късно съм на корта, а стъписването в рая продължава със забавна сцена, при която българинът догонва една безнадеждна топка в ъгъла и я връща с такъв зловещ форхенд в полето на Джокера, който само я изглежда безпомощно.

„Ако я намериш, донеси ми я“, провиква се Григор с широка усмивка на лицето. Но това, което в началото изглежда като балканска шега-работа бързо се превръща в най-сериозната мисия с участието на супербойци. Под жаркото слънце и 27-28 градуса четиримата на корта са като роботизирани гладиатори. Чува се само потупкването на топките, отсечените указания на Андре Агаси и Дани Валверду от по една-две думи и понякота отработеният удар с ракетите по подметките на обувките за изтръскване на залепналия клей.

В такъв момент ясно си даваш сметка какво значи професионализъм в най-чистия му вид. Треньорите са като ментори, които подготвят двама войници за най-трудната им задача. След още няколко различни компонентни тренировъчни блока се преминава към игра на геймове.

Резултатът се брои наум, а двамата сами са си съдии. „Много в аут“, извиква Ноле и тръгва към стола си за кратка почивка. Изведнъж двамата така са се пренастроили, че сякаш играят финал. Няма шеги, няма закачки, а само пълна концентрация и пълна мобилизация. И се получават разигравания, достойни за битка за титла от всеки възможен турнир.

grigornole5

Двете звезди се опитват да са прецизни и натискат газта до краен предел, а Григор преживява истински всяка неточност, която допуска. На няколко пъти и Джокович си промърморва нещо, докато Пепе Имас седи като застинал на първия ред в ложата. След няколко минути всичко приключва – вече е 17:30 ч., а тренировъчните графици в Големия шлем са с тежестта на официалната програма.

„Ще се видим скоро, Григор“, казва Агаси, докато Ноле прегръща българина. „Страхотна тренировка“, пък е коментарът на Джокович. „Изтупай се, че си целият в клей“, е последното, което чувам от сърбина, който се обръща към по-малкия си брат Марко. След което проследявам как двата лагера напускат корта…

Уж една тренировка, а нещо, което исках да продължи вечно.

Да не изпадаме в сантименталности, нали? Но къде другаде, ако не в Париж? В града на любовта, който е лудо влюбен в тениса. Там, където клеят е магия, красота, порив и стремеж за себедоказване на най-добрите. Там, където хем си на едни от най-величествените кортове на света, хем си в ботаническа градина, хем си в изискан ресторант.

Там , където си в Рая на тениса, който все още няма покрив. Но раят на тениса може да си позволи дори това… Поглеждаш нагоре и от него виждаш звездите. Поглеждаш от трибуните надолу и те също са там.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА

Цветомир Лазаров от Roland Garros през мрежата на Теленор


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH