Двама от най-вълнуващите за гледане тенисисти на Тура. Никой не се бори по-здраво и по-продължително от Рафаел Надал, който винаги се впуска към публиката с викове „¡Vamos!“, размятайки ъперкъти във въздуха с лявата си ръка. Сякаш Надал, майстор на менталните игри, търси да нанесе удар директно в тялото на съперника си, когато прави любимото на феновете си отпразнуване.
Малко обаче са играчите, които ще те оставят в потрес така, както го прави Григор Димитров, когато е влязъл в зоната. Бекхендът с една ръка на българина ще те накара да пращаш съобщения на приятелите си, гласящи „Видя ли това?“, а играта му, в която има абсолютно всичко, му дава шанса да се бори за големи титли, както го направи през 2014 г., достигайки полуфинал на Уимбълдън след победа над защитаващия титлата си Мъри.
Когато двамата се изправиха за пръв път за годината, това бе донякъде изненадващ сблъсък, имайки предвид сцената, полуфинал на Australian Open, и трудностите, които изпитваха през предходния сезон.
Само три месеца по-рано Надал дори не можеше да играе нормално на корта. Колкото и невероятно да изглежда сега, в средата на октомври 2016 г. Федерер помогна на испанеца да отвори своята академия в Майорка и нито една от двете легенди не беше в добро състояние. Надал все още се възстановяваше от контузия в лявата си китка, а Маестрото все още се бореше с такава в коляното, поради която бе пропуснал всички турнири след Уимбълдън през предходната година.
В същото време, Димитров не бе преживял по-приятна 2016 година. Ранкингът му падна до номер 40 през юли, най-ниското място, което бе заемал от три години насам, и бе загубил и трите си двубоя за титла.
И все пак, ето, и двамата бяха там – на полуфиналите на първия турнир от Големия шлем за годината, възраждайки кариерите си в началото на 2017-а. Надал спечели в пет сета над германецът Александър Зверев и се добра до полуфиналите с победи над шестия поставен Гаел Монфис и третия поставен Милош Раонич. Проблемите с китката изглежда бяха минало.
Интензините тренировки на Григор в Монте Карло:
Димитров, коjто бе прекарал продуктивна подготовка в Монте-Карло, започна годината с баланс 10-0, въпреки срещите си с трима играчи от топ 10 (Тийм, Раонич, Нишикори) и спечели Brisbane International. Българинът имаше още една причина да е уверен, влизайки в полуфинала – бе надвил Надал за пръв път при предната им среща, на четвъртфиналите на China Open.
„Чувствам, че имам всички инструменти, за да продължа, работата ми тук още не е приключила. Гледам с нетърпение към мача си в петък. Мисля, че съм подготвен. Мисля, че съм готов да измина цялото разстояние.“
Надал започна по-добре двубоя, печелейки първия сет само за 35 минути, след като целеше непрекъснато бекхенда на противника си. Тактиката, която беше помагала с години на Матадора срещу Федерер, сега работеше срещу Димитров.
Българинът, който изпитваше затруднения с поддържането на постоянство в големи мачове в миналото, остана в полуфинала, навивайки се с викове „Come on“ и с удари с юмрук във въздуха. Реализира форхенд, за да направи разликата във втория сет 4-1, а впоследствие изравни и резултата.
Бекхендът на Надал, не неговият форхенд, му осигури 70-минутния трети сет, като изстреля два последователни удара от тази страна на сетбол. Изглеждаше сякаш ще завърши двубоя в четири сета, но Димитров отказваше да се предаде, остана агресивен, атакуваше мрежата и отново изравни.
В средата на петия сет Надал все пак успя да пробие и да си осигури подаване за двубоя. Справи се въпреки всичките 79 уинър и 22 аса от Димитров, който според Джон Макенроу е изиграл мача на живота си. Надал загуби от Федерер на финала, първи на Голям шлем за него от Ролан Гарос през 2014. Това обаче бе едва началото на успешна година на Надал в турнирите от Големия шлем. Той спечели рекордна десета титла от Ролан Гарос и трета от US Open.
„Чувствам се много щастлив, че бях част от този мача. Имаше момент в петия сет, в който много исках да смечеля. Казах си „Давам всичко от себе си, играя много добре. Ако загубя, това е. Григор също го заслужава.“. Мисля, че и двамата заслужавахме да сме на този финал.“
Двамата няма да се срещнат повече до края на сезона, като нещата за тях драстично се промениха след Мелбърн. На China Open в Пекин, топ поставеният Надал се приближаваше към първия случай, в който щеше да завърши годината като номер 1 от 2013 година. Димитров бе влязъл в топ 10 за пръв път от февруари 2015-а и се опитваше да си осигури участие на финалите в Лондон.
Преди година Димитров успя да разочарова съперника си в китайската столица и испанецът искаше да си отмъсти за единствената си загуба от българина. Отново началото бе по-добро за опитния тенисист, който поведе със сет и пробив, но Димитров, финалист от миналогодишното издание на турнира, реализира два брейка и изравни резултата с покъртителен уинър от бекхенд.
В третия обаче нивото на игра на Димитров леко спадна и Надал грабна момента, пробивайки три пъти, за да победи с 6-3 4-6 6-1. Надал издейства 60-ата си победа за сезона и спринтира към финала, 110-и в неговата кариера. Там надделя над Ник Кирьос, за да отпразнува впоследствие шестия си трофей за сезона.
Той и Димитров нямаше да чакат дълго до следващата си среща. Седмица по-късно на бързите кортове в мастърса в Шанхай те отново се изправиха един срещу друг в заключителните фази на турнир, този път на четвъртфинал.
Предоставиха ново зрелище на феновете, като демонстрираха своя атлетизъм от световно ниво и редица „hot shot“-ове. Развитието бе вече познатото – Надал поведе, Григор изравни, заличавайки дефицит от 2-4 в тайбрека на втория сет, за да се стигне до трети. Това бе седмият им сблъсък, от 11 общо, в който те щяха да играят пълен комплект сетове. Световният номер 1 отново беше прекалено добър в третия сет и приключи мача с ас за 6-4 6-7(4) 6-3.
Испанецът завърши годината като водач на ранглистата за четвърти път в кариерата си (другите са през 2008, 2010 и 2013 г.), а Димитров също не се оплакваше от завършека на своята. На своя дебют 26-годишният тенисист спечели непобеден Nitto ATP Finals, ставайки първия дебютант, който взима титлата от Алекс Кореча насам, който го стори през 1998 година. Последният състезател, който достигна до трофея непобеден в дебютната си година пък бе Джон Макенроу през далечната 1978-ма.
Титлата, четвърта за Димитров за годината, го изведе до нови висоти – трето място в класацията на ATP.
Надал и Григор може и да се срещнат отново на полуфинал в Мелбърн, но този път никой няма да е изненадан.
Източник: ATP
