Стан за пътя към титлата на US Open: Причинявах си болка, за да победя

|  от  

Стан Вавринка описа по брутално откровен и завладяващо открит начин пътя си към първата US Open титла в своята колонка в швейцарския в. „Le Matin“. Стан изкова зрелищен обрат с 6–7(1) 6–4 7–5 6–3 над шампиона Новак Джокович в битка, продължила почти 4 часа. Това се превърна и в първия случай от 2009-а насам, в който тенисистът, който печели откриващия сет, не успява да вземе трофея в Ню Йорк.

„Много хора ме питат, как съм успял да изляза на корта толкова спокоен, след като пет минути по-рано съм плакал в съблекалнята от напрежение – пише Вавринка. – Чувствах се щастлив, че играта вече е започнала и хората са фокусирани върху това, а не върху зачервените ми очи. С 23,000 души по трибуните и толкова много камери нямаше да е лесно, но трябваше да ги скрия.

Изражението ми сигурно е било отвратително, защото бях на границата да достигна този момент, в който човек просто оставя всичко да излезе от него, цялото напрежение… Наистина се чувствах на границата. Може би заради жегата всички са си мислели, че дишам тежко, което също бе вярно.

Как се справих ли? Ще ви кажа. Причинявах си болка, за да победя. Опитвах се да удължавам максимално разиграванията. Винаги търсех още един удар, за да се изморят краката ми, а не главата. Предизвиквах се все повече, докато вече нямах въздух. Стигнах до този момент, в който мозъкът ви вече не бе способен да мисли. Цялата ми концентрация вече бе само върху играта. За настоящото разиграване и за следващото. Нищо повече.

Трябва да призная, че през първия сет се съмнявах, дали мога да издържа на това темпо. Когато човек е толкова нервен, умората се усеща много по-осезаемо и краката ме боляха ужасно. Крещях към ложата ми, че не мога повече, че съм мъртъв и че краката ми отказват да се движат.

Бях ранен, стигнах до абсолютната граница. Имах толкова малко останал въздух, че се задушавах между гласовете в главата ми. И днес мога да ви кажа с усмивка, че нямате представа, колко трудни за преодоляване могат да бъдат тези гласове. Не можех да мисля заради умората, но пък започнах да играя добре.

Сега трябва да успокоя машината. Когато спечелиш титла от Големия шлем, емоциите са трудни за описване. Понякога дори е предизвикателство да се възстановиш във времето до следващия турнир. Емоциите са твърде крайни. И човек си казва, че още не може да асимилира всичко. Аз мисля, че вече успях. Така се чувствам психически, но има малки вътрешни гласове, които ми задават други въпроси. Може би сте видяли, че се отказах да защитавам титлата в Токио. Някои стари болки се върнаха и трябва да им обърна внимание. Не мога винаги да си причинявам болка.

Нека сме наясно – не искам да прочетете тази колонка и да ме помислите за мазохист. Окей?

TennisKafe.com

 
Тагове: , , , ,



 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви. Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.