Сезонът на трева започна, а с него и добре познатите дебати относно тази настилка. Според мнозина тя трябва изцяло да бъде премахната от календара, защото е опасна и не предразполага към дълги разигравания, но други, като Дъстин Браун например, не биха имали нищо против всеки турнир да се играе на нея. При всички положения, мачовете на трева носят особена екзотика и атракция, а TennisKafe.com ще ви обърне внимание на 5-те най-важни качества, които се изискват за успешно представяне по време на този кратък отрязък от сезона.
1.Сервис
Колкото и да е клиширано, началният удар винаги е бил от ключово значение за играта на трева. Въпреки че организаторите на Уимбълдън забавиха скоростта на настилката през последните 15 години и посрещащите тенисисти вече имат по-голям шанс, вариативното и умело сервиране със сигурност продължава да носи много дивиденти.
Роджър Федерер например бе пробит общо веднъж преди финалите на последните две издания на турнира, благодарение най-вече на отличното си ниво на сервис. Пийт Сампрас спечели 7 титли в рамките на 8 години в Лондон, а началният удар бе главното оръжие за тези успехи.
2. Ретур
Майсторското посрещане е не по-малко важно от доброто сервиране на трева. Иво Карлович и Джон Иснър са двамата най-високи тенисисти в историята, но и двамата не могат да се похвалят с особено големи успехи на Уимбълдън. Карлович има едно-единствено участие на 1/4 финал за всичките си 11 опита, а през периода 2005-2008 записа 4 поредни отпадания в 1-ви кръг.
При Иснър ситуацията е дори по-лоша – това е статистически най-слабият му турнир от Големия Шлем, като американецът никога не е минавал 3-ти кръг. Причината за това е главно в по-слабите им показатели на посрещане, които не им позволяват да постигат достатъчно пробиви, особено при бързината, с която летят сервисите на тази настилка.
От друга страна, Андре Агаси спечели турнира през 1992 г., когато тревата бе по-късо подстригана от сега и съответно по-бърза, главно благодарение на феноменалните си ретури. През последните години доста от майсторите на ретура се представят изключително силно – Лейтън Хюит, Анди Мъри и Новак Джокович например.
3. Атлетичност и бързина
Много често сме виждали как дори опитни тенисисти често се подхлъзват по тревата, не могат да сменят лесно посоките и като цяло придвижването им е затруднено. Затова по-атлетичните тенисисти, които са овладели движението със ситни крачки, винаги имат предимство пред останалите.
Мартина Навратилова бе казала след финала на Уимбълдън през 1999 г. между Сампрас и Агаси, че “Андре няма равен по отношение на умението си да удря чисто топката, но Пийт е много по-добрият атлет от двамата, а на трева атлетът по правило печели.”
4. Слайс от бекхенд
Един подценяван удар, който обаче носи сериозни бонуси. На тревата топката по начало отскача по-ниско, а когато е изигран качествен слайс, тя “залепва” за настилката. Роджър Федерер използва този удар почти до съвършенство и неслучайно има 7 титли от Уимбълдън. Фелисиано Лопес също обича да подсича топката от бекхенд и резултатите му на трева са отлични.
5. Добра игра на мрежата
Лейтън Хюит се пошегува след финала на Уимбълдън през 2002 г., че “един път е опитал да играе сервис-воле за целия мач, но точно тогава началният удар не попаднал в корта.” Това показва, че в днешни дни вече не се изискват феноменални волета, за да бъде спечелен турнирът.
Все пак това също е оръжие, което може да бъде използвано по много ефективен начин. Амели Моресмо спечели турнира при дамите през 2006 г. благодарение и на отлично подбрани и подготвени излизания на мрежата. Роджър Федерер достигна финалите през последните две години, играейки често волета дори срещу тенисист с отлични минаващи удари като Анди Мъри.
TennisKafe.com
