US Open ’16 – най-важните изводи

|  от  

Последният турнир от Големия Шлем за годината завърши – изненадващо или не, Стан Вавринка и Анджелик Кербер завоюваха титлите при мъжете и жените. Надпреварата бе особено интригуваща, тъй като станахме свидетели и на смяна на върха в ранглистата на WTA. Сложена бе точка на доминацията на Серина Уилямс и след 186 поредни седмици под №1 американката бе изместена именно от Кербер. Рекордът на Щефи Граф оцеля и вероятно няма да бъде подобрен в близко бъдеще, Уилямс успя само да го изравни.

След края на всеки голям турнир е време за анализи. TennisKafe.com ви предлага петте най-важни (според нас) извода след приключването на двуседмичното шоу в Ню Йорк.

1. Стан Вавринка е тенисист, който се чувства най-добре на най-големите кортове в най-важните мачове

Швейцарецът е участвал в три финала в турнири от Големия Шлем и до момента не е изпитал вкуса на поражението, въпреки че се изправяше срещу Рафаел Надал и Новак Джокович (два пъти). Вавринка има и 11 победи в последните си 11 финала. Безспорно е, че Стан съвсем не е толкова постоянен, колкото са представителите на т.нар. Голямата четворка. Много често, дори в Мастърс надпревари, Вавринка изглежда незаинтересован, демотивиран и допуска голям брой непредизвикани грешки.

В турнирите от Големия Шлем обаче картината е съвсем различна. Швейцарецът е сред малкото тенисисти, които притежават равностойна мощ и от форхенд, и от бекхенд. Обратният му удар с една ръка е може би най-качественият от времето на Густаво Куертен насам. Всичко това помага на Вавринка да пробие невероятната защита на играчи като Надал, Джокович и Мъри.

Финалът срещу Джокович до голяма степен приличаше на двубоя им на Ролан Гарос от преди година време – Вавринка диктуваше събитията и записваше огромно количество печеливши удари, а Ноле бе в дефанзивна позиция през по-голямата част от срещата. Това е вероятно единственият начин, по който световният №1 може да бъде преодолян във формат 3 от 5 сета, и Стан отново успя да се справи – на най-голямата сцена, пред 23,000 души, със залог от 3.5 милиона щатски долара.

Възможно ли е тази победа да помогне на Вавринка да стане по-постоянен и да се намеси в борбата за първото място в близките месеци? След предишните му два успеха в турнири от Шлема отговорът бе отрицателен. Изглежда прекалено оптимистично да се очаква, че швейцарецът, който е вече на 31 години, ще започне да показва подобна форма турнир след турнир и ще задържи нивото си 11 месеца в годината.

Напълно възможно е обаче той да избухне поне още веднъж по този грандиозен начин и защо това да не се случи точно на Уимбълдън? Тревата не е най-удобната настилка за Стан, но една титла в Лондон ще означава Кариерен Шлем за него, а само пет души в Оупън ерата могат да се похвалят с подобно постижение. Предстои да видим как ще се развият следващите месеци за шампиона.

2. Къде точно се намира Новак Джокович в момента?

През тази година световният №1 спечели единствената голяма титла, която липсваше във визитката му – Купата на мускетарите от Ролан Гарос. След сбъдването на мечтата си в Париж, Ноле изпитва затруднения както с играта си, така и с кондиционното си състояние. Ранните загуби в Уимбълдън и Рио и оттеглянето от Синсинати дадоха индикация за това, въпреки титлата в Торонто.

Джокович така и не бе тестван сериозно преди финала – трима от противниците му се отказаха поради травми, а останалите трима просто не показаха достатъчно на корта, за да го поставят под напрежение. Мариян Вайда призна, че сърбинът до последно е бил под въпрос за US Open заради проблеми с китката, а в хода на надпреварата Новак изпитваше болки и в раменете си.

Във финалния мач Джокович се представи на добро ниво, но бе надигран от вдъхновения си противник. Следващите месеци ще са изключително важни за сърбина. В момента той се намира в странен етап от своята кариера – всички очакват от него да атакува рекорда на Роджър Федерер от 17 титли от Големия Шлем, но е очевидно, че Ноле е уязвим след Ролан Гарос.

Ще продължи ли уникалната доминация на Джокович или противниците му ще започнат да печелят по-често срещу него? Това е ключовият въпрос през следващите месеци, а с интерес ще бъде следено и здравословното състояние на световния №1.

3. Започва ли нова ера в WTA?

Серина Уилямс спечели Уимбълдън през тази година, но е очевидно, че започват да се появяват все повече и повече млади тенисистки с амбиции да я изместят от върха. За разлика от мъжете, при които играчите, родени през 90-те години на ХХ век, не могат да осъществят истински пробив в най-големите турнири, при жените ситуацията е коренно различна. Родената през 1993 г. Гарбине Мугуруса спечели Ролан Гарос с впечатляващ стил, а сериозно впечатление вече правят и Каролина Плишкова и Мадисън Кийс.

Серина ще навърши 35 години по-късно през този месец и със сигурност нивото й ще върви надолу през следващите сезони – все пак никой досега не се е преборил с часовника. Американката ще изпитва все по-големи проблеми срещу младата вълна силови тенисистки и въпросът дали ще подобри рекорда на Щефи Граф от 22 титли от Големия Шлем вече не изглежда с толкова еднозначен отговор.

Все пак Уилямс притежава мощта и класата за поне още една титла на Уимбълдън, както бе доказано и през тази година. Ако рекордът на Граф падне, вероятно това ще се случи именно на свещената трева в Лондон.

4. Умората у Анди Мъри

Сезонът е впечатляващ за Анди Мъри – финалите в Мелбърн и Париж бяха последвани от втора титла на Уимбълдън и злато от Олимпийските игри в Рио. Всички тези мачове и пътувания обаче сякаш започнаха да натоварват прекалено сериозно коравия шотландец.

В Синсинати Мъри цяла седмица трябваше да играе с болки в рамото, а в Ню Йорк умората се усещаше в играта му още от първите кръгове. След загубата от Кей Нишикори британецът вероятно би желал да получи време за отдих, но още през тази седмица са полуфиналите за Купа „Дейвис“. Според Марк Печи световният №2 със сигурност ще играе срещу Аржентина, тъй като тази надпревара е от първостепенно значение за него.

Остатъкът от сезона обаче Мъри вероятно ще доиграе с по-малък интензитет в сравнение с първата половина на годината.

5. Постепенното завръщане на Григор Димитров

Откакто работи с Дани Валверду, напредъкът в играта на българина е видим. Григор изигра може би най-силния си турнир от две години насам в Синсинати и съвсем малко не му достигна срещу Марин Чилич в драматичен трисетов полуфинал.

В Ню Йорк отново бе демонстриран един от старите проблеми на Димитров. Българинът редовно се забърква в маратонски мачове срещу по-ниско ранкирани тенисисти и му се налага да прекарва твърде много време на корта още в началото на турнирите. И срещу Жереми Шарди, и срещу Жоао Соуса Григор можеше да приключи с победа далеч по-бързо и да съхрани силите си.

Димитров видимо не бе на ниво срещу Анди Мъри и записа едва пет гейма за целия двубой. Това бе особено разочароващо предвид силните игри на Григор в миналото срещу шотландеца, включващи победа в четвъртфинал на Уимбълдън през 2014 г.

Това е нещото, върху което двамата с Валверду трябва да се концентрират в бъдеще – по-лесно преминаване през ранните кръгове и запазване на свежестта за големите мачове. Още малко работа върху началния удар със сигурност би спомогнала за това. Със сигурност обаче знаците са оптимистични за българина и в следващите месеци прогресът му в ранглистата би следвало да продължи.

TennisKafe.com

 

 
Тагове: , , , , , ,



 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви. Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.