Това е неговата точка на пречупване, повратен момент. „Може би ми оставаше само един ден живот.“ А вероятно и по-малко.
Затворен в стая в Лос Анджелис, Мърфи Дженсън пие алкохол и се дрогира седмици след загубата си в първи кръг на US Open през 1999 г. В този момент е повече от ясно, че се нуждае от помощ. Собственикът на хотела обаче не се обажда на ченгетата, а проявява разбиране и се звъни на интервенционалист. Това е първата крачка към спасението.
Историята на Дженсън започва много далеч от светлините на Холивуд. Отраства в Мичиган, където се научава да играе тенис. Баща му, Хауърд, който е бивш професионален хокеист, е учител в гимназията и треньор по тенис. Той научава Мърфи и Люк да играят, а двамата бързо стават най-добрите в региона.
В тийнейджърските си години Мърфи обича да е на корта и да се съревновава с брат си. Година след като става топ тенисист на сингъл и двойки в САЩ при младежите, Люк започва да учи в университета в Калифорния. Две години по-късно и брат му го последва и това е времето, когато за първи път усеща сладкия вкус на парти живота.
Братята завършват и се отдават на тенис кариерите си на най-високо ниво. Стилът им е неподправен. Мърфи е с очила Oakley и шантаво облекло, а брат му също привлича окото с буйната си коса до раменете. „Гръндж тенис!“, гласят заглавията в пресата, когато Мърфи и Люк се състезават.
„Баща ми казваше, че спортът е забавление, никога не му пукаше за резултата. Интересуваше го питката, дали си готов да се пребориш със съперника. Ние бяхме“, спомня си Мърфи.
През 1993 г. братята Дженсън имат шанс да покажат на света на какво са способни. Дуетът е непоставен на Ролан Гарос, но шокира всички -на 1/4-финал американците неутрализират дуото Иванишевич/Льоконт, а после си осигуряват място на финала след победа над Корда/Едберг. Накрая постигат и немислимото – печелят титлата. Дори и само на 24 г. по това време, Мърфи знае, че животът му завинаги ще се промени.
„Спомням си ръкостискането след спечелването на Откритото първенство на Франция. Изпитвах нервност, знаейки, че се случва нещо голямо. Чудех се дали ще се справя“, разказва Мърфи.
Той получава чек за $150,000 – повече, отколкото някога е виждал през живота си. Всеки иска парченце от бунтарите, които свирят на китара и карат Harley. Започват безкрайните интервюта за Rolling Stone и People, рекламите и популярността. До октомври 1993 г. Мърфи вече е №17 на двойки в света. Погледнато отстрани, животът му би трябвало да стане тепърва по-добър.
Повечето пари означават по-голяма независимост. Двамата обаче спират да са заедно в хотелските стаи, защото Люк се задомява. Така проблемите на Мърфи да се справи сам със света, в който живее, започват.
„Започнех ли да пия, нямаше спиране. Нямах умението да спра. Изгубих контрол и не можех да предвидя дори как ще се развие някое парти на играчите. Не знаех какво не е наред, защото гледах по различен начин на отговорностите, които имам“, обяснява Мърфи.
6 години след титлата от Ролан Гарос той се озовава в хотелска стая в Холивуд. Срещата му с интервенционалиста води до 4 годни трезвеност. До 2006 г. Мърфи не намира необходимата стабилност в живота си. Същата година слага и край на професионалната си кариера и трябва да намери идентичността си извън тениса и партньорството на двойки с Люк.
„Открих, че мога да съм много повече от единия брат Дженсън.“
И наистина става повече – постигна огромен успех като треньор по тенис на Washington Kastles. През 2016 г. идва и най-големият му успех, след като основава WEConnect – стартъп технологична компания, помагаща за воденето на здравословен начин на живот чрез приложение за телефон, което помага на възстановяващите се от наркотична или алкохолна зависимост. Платформата дава сцена за изява на Мърфи им му носи нова перспектива.
„Така спрях да съм рокендрол партньорът на двойки. Вече не съм Мърфи Дженсън, а само Мърфи.“
TennisKafe.com
