Арнолд Помпън има четири деца – всяко от тях играе тенис в училище, после в гимназията и университета. Всяко от тях е представяло САЩ на международни турнири. Нито едно обаче не се е научило да играе от баща си.
„Аз само им бях шофьор“, спомня си Помпън за своя първи досег с играта.
„Когато някое от децата ми играеше с мен, ставах обект на шеги, защото аз дори не удрях топката, а я бутах насам-натам.“
Истината е, че Арнолд няма нищо общо с тениса. Цял живот е работил в компания в квартал в Лос Анджелис и е водил напълно нормален живот, поне преди да не навърши 60-годишна възраст. 30 години след този момент той е най-добрият 90-годишен тенисист в САЩ.
След като се пенсионира, той не иска просто да доживее живота си, правейки почти нищо по цял ден. Затова се впуска в нещо много вълнуващо – да научи спорта, който децата му от много време вече владеят на отлично ниво.
„Тенисът стана моята страст“, признава Арнолд.
Както и всеки тенисист може да каже, спортът понякога може да е жесток. Това, разбира се, не значи, че не трябва да преследваш целите си въпреки трудностите. Помпън започва да се включва в турнири, но винаги се пада срещу някой от поставените, така че постепенно се превръща в протоколен противник от първи кръг.
Загубите започват да тежат и здравият разум се обажда: „Абсолютна лудост е на 60 да започнеш да се занимаваш с тенис. Най-добре е да се откажеш, старче“, е един съвет, който може да бъде подплатен с хиляди аргументи, защото на такава възраст не само възможностите на тялото са ограничени, но и положението става още по-лошо, когато тепърва трябва да се учат основни неща.
Арнолд е готов да се сбогува с тениса, но тогава Фортуна се намесва.
„Бях готов да се откажа, защото нямаше как да преодолея топ поставените. Бях на ръба, когато преди мач в L.A. Tennis Club топ поставеният се оттегли и трябваше да играя с друг играч, който не е поставен. Бях брилянтен, под пара! Победих 6-0 6-1“, разказва Помпън.
Такъв резултат е способен да направи чудеса и да изстреля във въздуха увереността на всекиго. Арнолд е на деветото небе… за няколко секунди:
„Човекът дойде на мрежата, беше щастлив и ме поздрави, а после каза: „Знаеш ли, от четири години ходя по турнири и не бях печелил гейм, преди да срещна теб.“
„Тогава всичко ми стана ясно, но поне вече не бях в позиция, заради която все играя с топ поставен. Заради това и не се отказах и продължих да играя.“
Толкова години по-късно Арнолд е все така ентусиазиран, както споделя и треньорът му: „Никога не съм срещал човек, толкова готов да играе. Сингъл, двойки – няма значение. Радвам се, че идва на уроците ми, защото е вдъхновение за всички играчи. Може да прави всичко с топката.“
Помпън се издига до върха и обикаля света – това е неговото тенис пътешествие.
„За мен това е един безкраен турнир“, защото никога не е късно.
TennisKafe.com