Людмил Накашев e старши треньор в „ТК Диана“. На 38 години е и се занимава с тенис от 7-годишна възраст. Той е и един от лекторите за България на Международната Федерация по Тенис. Специалистът анализира развитието в подходите към младите играчи:
Преди да изкарам въпросните курсове (б.а за ITF Level 1 и 2), аз не бях особено запален по методиката на преподаване на ITF. Нямаше и защо. На нивото на, което работех с възрастни и деца, аз се справях отлично с работата си. Но нещо ми липсваше.
Тъй като съм бил и от двете страни на барикадата, мисля, че е редно да обясня накратко в какво се изразяват приликите и разликите на традиционния и модерния подход към младите играчи.
Вярвам, че всеки стил на работа си има своята публика. Ако се опитаме да изложим плюсовете и минусите на двата подхода, е лесно да се намерят достатъчно аргументи.
Трудно ми е да повярвам обаче, че един опитен треньор би изпуснал възможността да вземе това, което му допада и от двата стила, и да го приложи в работата си.
Ето и разликата между традиционния и модерния подход:
Традиционен: Искам да науча играча на „перфектните удари”. По-късно ще го оставя да поиграе точки и ще му обясня къде бърка.
Модерен: Започва да играе точки почти веднага. Аз му давам тактически задачи и едва тогава говорим с какви удари да постигне задачите. Никога не говоря за форхенда като за един удар. Има огромен брой форхенди за решение на различни ситуации. Давам му основата, върху която да изгради най-подходящия за него форхенд.
Традиционен: Когато говоря, играчът слуша. Аз имам решение на огромен брой проблеми и когато му дойде времето, ще се оправим с всяка ситуация.
Модерен: Имам решение за много ситуации, но не за всички. И да знам отговора на задачата, няма да го кажа, а ще се опитам да науча тенисиста как се решават подобен тип задачи.
Традиционен: Тренировките са сравнително еднообразни – диагонали, прави, игра на мрежата, точки. Треньорът се намесва често, за да дава указания.
Модерен: Наред с горното, много често се използват модифицирани игри (играта има определени правила или полетата са с различна форма), за да накара играчите да развият определено умение. Треньорът се намесва рядко, играчите се стремят предимно сами да намерят решенията.
Традиционен: Тренировките следват конкретна структура. Тя е подчинена на определена задача, поставена от треньора.
Модерен: Всичко става с помощта на играча.
Когато става дума за ефективност:
Традиционен: Играчите са овладели до съвършенство тренираното, това дава резултат, но срещат трудности, когато трябва да намерят решение извън многократно отиграното. Развитието,при което играчите достигат определено ниво, първоначално е силно ускорено, но впоследствие се забавя.
Модерен: Отразява общите световни тенденции в развитието на обучението. В зависимост от много фактори, играчът достига до различна степен на развитие. Резултатите са леко отложени във времето, поради първоначалната неспособност на състезателят самостоятелно и ефективно да намира решение на задачите. После обаче способностите му се засилват.
Людмил Накашев, Тennistrenior.com
