Цветана Пиронкова (YouTek IG Instinct MP) даде интересно интервю пред в. "24 часа", в което говори за участието си във "Фед Къп", за критиките и похвалите, които получава от фенове и специалисти, както и за партньорството си с Григор Димитров по време на "Хопман Къп".
- Цвети, вече сте национална рекордьорка на България с 29 отборни мача за “Фед къп”. Това може ли да бъде повод за гордост?
- Разбира се. Аз всъщност не знаех, от вас научих, че е рекорд. Да, горда съм. Винаги съм се радвала, когато играя за “Фед къп”, и всяка година за мен това е уникално изживяване - по-различно от това по другите турнири. Надявам се да вдигам още летвата на този рекорд с още мачове за България.
- Помните ли първия ви мач срещу Сърбия и Черна гора през 2003 г. в Португалия?
- Да. Тогава капитан бе Юлия Берберян. Аз бях резерва, но по стечение на обстоятелствата ме пуснаха да играя.
Определено бях много притеснена и загубих първия си мач, но после направих много добър двубой с тенисистка, която бе с 15 г. по-голяма от мен. А аз бях на 15. Тя сега е тук, защото е израелка - Ципора Обзилер.
- Тя коментира турнира за местната телевизия.
- Видях я, поговорихме си. Тя вече има семейство.
- Доволна ли сте от началото на сезона?
- Да, направих няколко хубави турнира. Особено приятен за мен бе “Хопмън къп”. После откритото на Австралия, там представянето ми не бе уникално, но играх добре, а това мен лично ме удовлетворява.
- В сравнение с миналата година по това време сте по-надолу в ранглистата. Това проблем ли е?
- За мен мястото в ранглистата не е чак от такова голямо значение. Важно е да знам, че влизам в основната схема на турнирите, които съм избрала. Мен повече ме интересува, че играя по-добре от миналия сезон.
- Смесени или женски двойки?
- Много е различно. Както казах вече, на “Хопмън къп” играх за първи път смесени. За мен бе много интересно и приятно, защото не бях излизала на корта с професионалисти на толкова високо равнище като Григор и срещу играчи като Марди Фиш и другите. Може би смесените двойки са по-забавни. Повече неща се случват.
- Какво си казахте с Григор преди първия мач заедно в Пърт?
- Той ми каза: без напрежение, нека просто да се забавляваме и точно така се получи. Не бяхме напрегнати, а и двамата явно си паснахме по игра. Станаха хубави двойки.
- Какви са конкретните ви цели за сезона?
- Това, което наистина искам да ми се случи този сезон, е да спечеля турнир от веригата на женската асоциация. Отдавна не съм вземала титла. За такава от WTA е ясно, но преди печелех по-малки турнири от календара на международната федерация. Това определено ми липсва. Много се надявам тази година да имам сили да го направя.
- С какво израснахте миналия сезон?
- По-скоро става въпрос за цялостно израстване, а не за отделен елемент. Чувствам се по-спокойна, по-уравновесена. Растежът ми е повече като личност, а не в технически план. Но това, естествено, оказва влияние и върху играта.
- Сестра ви учи в чужбина. Имате ли планове за висше образование?
- За висше мога да мисля, когато приключи спортната ми кариера. Зависи от много неща. Ти си наясно какво представлява животът на един тенисист и знаеш, че това отнема цялото време на състезателите, защото турнирите са всяка седмица и само от време на време през седмица. Днес си в Австралия, утре си на другия край на света в Америка.
- С какво се занимавате в малкото свободно време?
- Най-вече си почивам. Нямам време за странични занимания. Само между тренировките и тогава единственото, което правя, е да излизам с приятели. Нещо по-различно от това през цялата седмица и месеца. Просто разтоварване.
- Кога ще се върнете отново в България, защото рядко ви се случва?
- Живот и здраве, след 2 седмици. Ще бъда в България за 10 дни и после заминавам за Америка.
- Има ли място, на което искате да отидете?
- Доста места съм обиколила. Не бих казала, че си мечтая за нещо определено. Когато за последно имах почивка между сезоните, всички ме питаха: сега къде ще отидеш? Казах им: никъде, и не мръднах от Пловдив 2 месеца. Сега точно не ми е до пътуване, но ако си почина хубаво, бих заминала за Южна Америка, Бразилия, Рио де Жанейро. Там не съм била, но съм гледала по предавания и знам, че е много интересна страна.
- Има ли някакво развитие около вашия проект за тенис академия в Пловдив? Нямаше терен, общината обеща нещо, а после не го изпълни...
- До момента няма развитие, нещата са същите, каквито бяха и преди. Явно тези неща се случват много бавно, ако въобще се случват. Не смятам да говоря много по този въпрос, защото, каквото и да кажа, просто ще е на сляпо. За момента няма развитие.
- Обръщате ли внимание на мястото ви в класацията за спортист на годината?
- Да, голяма чест е да те изберат сред 10-имата най-добри спортисти на България, няма как да не се лаская от подобно отношение. Миналата година бях пета, тази година съм шеста, лека-полека може да ги събера всичките места.
- В България и да паднеш, и да биеш, мненията са противоположни. Някои казват страшна е, други - за нищо не става. Продължавате ли да не четете това, което се пише за вас по форумите?
- Отдавна не чета такива неща. Пък и това е много несериозно. Критиците казват за теб еди - какво си, а аз всъщност не ги виждам тези критици. Кой може да бъде критик? Някой успял в тази сфера, в която аз съм успяла. Но такъв човек няма да си отвори устата, защото е минал през всичко това и знае за какво става въпрос. За колко труд и отдаденост, за каква конкуренция и така нататък. Мисля, че всеки, който се нарича критик, е доста несериозен.
- В началото на годината привлякохте вниманието в България с “Хопмън къп” и откритото на Австралия. Голямото събитие обаче е Олимпиадата. Какви са вашите очаквания? Все пак ще се играе на кортовете, които са ви любими и на които постигнахте най-големите си успехи.
- Да, олимпиадата определено е събитие, което очаквам с нетърпение. Аз почти сигурно съм вътре, да не кажа сигурно, защото всичко се случва. Много съм доволна, че ще се играе именно на “Уимбълдън”.
Тревата е една от любимите ми настилки.
Конкретни очаквания нямам, знам, че това е тенис турнир и всичко се случва. Ще бъде много интересно, ако и Григор се класира за олимпиадата, ще имаме възможност да играем смесени двойки.
- По-различно ли е, когато стъпиш на онази трева?
- Да, определено. Играла съм и други турнири на трева, но “Уимбълдън” е нещо специално. Само хора, които са били там, могат да го усетят, защото от телевизионния екран не става ясно за какво става въпрос в действителност.
- Значи може отново да очакваме ваш голям успех там, защото е на “Уимбълдън”, а това е вашето място?
- Не обичам да говоря предварително. Тенисът е такава игра, че ако си отвориш устата да кажеш нещо, в следващия момент може да те опровергаят. Това, което правя, е да опитвам да се подготвя по най-добрия начин, за да покажа най-доброто от себе си в съответния момент. А до Олимпиадата има много турнири, за които да мисля. Още е доста далече, все пак и “Уимбълдън” е преди това. Силно се надявам и тази година да направя добро представяне, макар че ще отида, честно казано, без някакви конкретни очаквания.
- Разкажете нещо повече за урока по смесени двойки с Пат Кеш на “Хопмън къп”.
- Пат Кеш е много забавен човек. Но в действителност ни даде добри съвети. Самото филмче бе направено с развлекателна цел и мисля, че двамата с Григор също влязохме в роля.
- Какви са сигналите, които той ви каза да си подавате? Среден пръст?
- Да, това бе най-интересното, защото в предния мач Григор ми показа нещо подобно.
Изглежда като среден пръст, а това означава да сервираш в центъра на корта. Обаче аз тогава не го знаех и си казах: какво прави той сега? На следващия ден разбрах какво е имал предвид.
- Имате ли приятелки в професионалната верига?
- Приятелки са ми тези, които говорят на моя език. По-различно е, макар че знам добре английски. Със Сесил се разбираме много добре, също с момичетата в националния отбор. С тенисистките от други националности сме в добри отношения, но нищо по-специално. Някои поддържат по-близки връзки, но аз лично нямам приятелки.
- Как се почувствахте като модел на бала преди “Хопмън къп” с рокля по поръчка?
- Е, чак като модел... Просто това бе изискването за бал с дрескод. Да сме с дълги рокли и за мен бе много вълнуващо, защото до този момент не бях присъствала на такова събитие, аз дори на абитуриентски бал не съм ходила, не бях носила дълга рокля. За мен бе много вълнуващо, защото се интересувам специално от рокли.
Още по темата:
Явор Геронтиев, 24 часа
Ако Цветана се смята за успяла в тениса, значи критериите й за успеха не са много големи. От тук идва явно и разминаването между нея и частта от фенове, които искат тя да се подобри и да постигне по-големи успехи. А за критиките - след като с удоволствие приема похвали от "неразбирачи", трябва да приеме и критиките им...
Който от вас достигне до този ранкинг която е тя във момента НЕКА МИ СЕ ОБАДИ!