Тенисистите поемат по различни пътища след края на професионалните им кариери. Някои стават треньори или тв анализатори, други пък се заемат с частен бизнес. Политическата сцена съвсем не е сред най-популярните варианти, но именно това избра бившият №1 в света Марат Сафин.
Двукратният шампион от Големия шлем сложи край на кариерата си едва на 29 години заради серия от контузии и дори самият Марат едва ли е очаквал, че бъдещето му ще включва костюм, вратовръзка, офис и място в Руския парламент като част от партията на Владимир Путин.
„По-добре е да оставиш спорта преди той да те остави – заяви Сафин пред в. „Sport360“. – Няма много опции за тенисистите, след като прекратим кариерите си. Или се захващаш с бизнес, или влизаш в политиката. А за бизнес се нуждаеш и от добър екип около себе си, което никак не е лесно за постигане.
Аз избрах политиката и минах през различни етапи, в които беше важно да съм наясно какво правя и с кого го правя. Започнах от нулата, защото тук не е важно, дали съм бил №1 в света или пък колко титли от Големия шлем имам. Това вече е само статистика. Ако погледнеш на ситуацията по този начин, имаш шанс да изградиш добра кариера, но ако си мислиш, че всички ти дължат нещо, тогава нищо няма да излезе от теб.
Политиката може и да не изглежда като очевидния избор за мен, но пък е нещо различно. Бях млад и въпреки това получавах контузия след контузия, така че реших да се заема с нещо, чрез което мога да помогна на хората. Придобих известен опит от всичките ми пътувания по света и се опитвам да го вложа в работата си сега.
Разбира се, че никой не ме взимаше насериозно в началото, но аз вярвам, че спортистите познават някои сфери и теми по-добре от останалите. Например, как да помогнем на децата и да направим нещо полезно за училищата в Русия. В началото ми беше трудно и трябваше да свикна, че всяка дума има своята тежест и поведението ми трябва да е по-сдържано.
Работя всеки ден от 10 сутринта до 6 следобед, но често се налага да оставам и до по-късно в офиса, така че нямам определен график. Много срещи, много разговори, които също ме изтощават, защото се изисква да съм фокусиран главно върху мисловния ми поток, а не върху физическа дейност.
Все пак свикнах с това и взех правилното решението за себе си, защото в края на кариерата ми всичките ми мускули се предадоха. Изнервяше ме, че се смъкнах до №20 или №30 в ранглистата, но всички знаеха, че не съм в най-добрата си форма и се възползваха.
Един тенисист също трябва да се наслаждава на живота, защото законите на спорта изискват от него всеки ден да се състезава и състезава. А когато дойдат контузиите, той трябва да приеме, че кариерата му може би е към края си и да започне отначало. И защо не?“
Източник: Sport360
