Медицински таймаут – истинска необходимост или измама? Въпросът отново е актуален след случилото се по време на мача от втория кръг на US Open между Цветана Пиронкова и Джоана Конта.
Невъзможно е да се отрече, че понякога играчите наистина изпитват остра нужда от помощ от медицинско лице, както и не можем да не отчетем, че таймаутът е тактически прийом за разфокусиране на съперника, нарушаване на ритъма му и начин за осигуряване на регламентирана почивка.
Видимо Конта изпитваше дискомфорт, но отсъствието ѝ продължи над 22 минути…
„Иска ми се играчите, които се прибират до съблекалнята, наистина да го правят, за да ползват тоалетната, а не да се опитат да се пренастроят. Смятам, че мачът бе прекъснат за твърде дълго време и когато се поднови, вече бях изпуснала момента си“, беше краткият коментар на Цвети.
13 минути продължи процедурата по възстановяването на Конта преди да се завърне на корта и да направи двойна грешка на сетбол, след което се отправи към съблекалнята и отсъства още десетина.
С подновяването на играта Пиронкова вече бе загубила инерцията и с три бързи грешки предаде гейма си още на старта и нямаше връщане назад.
Обяснението на Конта беше смислено – наложило се е да се прибере в съблекалнята, за да смени пропития си от пот екип.
Безкрайният проблем обаче се появи отново, удряйки болезнено в сърцето на правилника, а тенденцията играчите да извиват ръцете му и да проверяват докъде могат да стигнат продължава с пълна си.
Медицинските прекъсвания и разходките до съблекалните отдавна се използват най-цинично и успешно за всяване на смут у съперника и за почивка, въпреки че не трябва да е така.
Това се случва и при мъжете, и при жените. Случва се и при най-големите звезди, както и при тези с трицифрен ранкинг.
Тази година на Ролан Гарос ветеранката Татяна Мария най-отговорно заяви, че ще съди ITF, след като нейната опонентка Ализе Корне дълго време бе третирана на корта заради крампи, което е абсолютно забранено според правилата на международната федерация за турнирите от Шлема.
Само преди седмици пък в мача за бронза в Рио Кей Нишикори стана персона нон грата за Рафаел Надал и повечето испанци, след като тоалетната му пауза прехвърли 10 минути.
Необяснимо е защо отговорните фактори показват такова нежелание да назоват проблемите с истинските им имена и да прекратят една практика, която съсипва имиджа на спорта.
Може да ви се струва несъществено, но не са малко зрителите, които докато чакат 5, 10 или 15 минути съответният състезател да се появи отново в игра, са склонни да превключат канала и повече да не се върнат на него.
Да се внесат адекватни корекциите със сигурност няма да е лесна задача. Къде да бъде границата между приемливото и неприемливото? Това трябва да се реши от ръководителите на световния тенис, специалистите и самите играчи, но трябва да се знае ясно, да бъде описано точно и да се спазва категорично.
Случаят се Конта бе деликатен и реферът на стол нямаше как да откаже на британката да се преоблече, тъй като колапсът ѝ се случи на сетпойнт и след това трябваше да играе с мокър екип в решителния сет.
Но нека поне има определено време, в което трябва да се вместят тенисистите и при пресрочването му да се налагат наказания с точки и дори геймове, докато се завърнат на корта.
Това звучи резонно като първа стъпка към решаването на наболелия от години проблем.
