Всичко се случи неимоверно бързо – сякаш само няколко мига след началото на програмата основните кортове на Ролан Гарос останаха празни още по обяд в сряда. Любимата настилка донесе късмет за Рафаел Надал, докато Джокович за пореден път бе само бледа версия на предишното си Аз.
Надал продължава безпроблемно да преследва заветната десета титла в Париж. Лекотата, с която испанецът играе е забележителна и доведе до рекорд за най-малко загубени геймове по пътя към полуфиналите – едва 22. Четвъртфиналното му предизвикателство пък приключи за 51 минути, след като сънародникът му Пабло Кареньо Буста се отказа заради контузия при изоставане от 2-6, 0-2.
Следващият му опонент в лицето на 23-годишния австриец Доминик Тийм е сред малцината способни да спрат устрема на Рафа, както пролича от чистата му победа над испанеца в Рим миналия месец. Играта на Тийм се отличава със значителна мощ и прагматичност, която личи и от отговора му на въпрос за свирепия форхенд на Надал.
„Не можеш да го неутрализираш през цялото време. Просто трябва да внимавам да не му поднасям удобно топката на форхенд. Той притежава един от най-добрите удари в тениса изобщо. Не можеш да го избягваш през цялото време. Със сигурност ще допусна някои уинъри в петък“, каза Тийм, който са пръв път от шест опита успя най-сетне да победи Новак Джокович, при това по какъв начин.
Надал със сигурност ще е отпочинал. Джокович обаче едва ли се чувства особено свеж въпреки краткия си мач. След 6-7 (5), 3-6, 0-6 сърбинът записа една от най-тежките загуби в кариерата си, а и последният решаващ сет бе пълна аномалия за играта на Ноле от статистическа гледна точка.
Като повечето големи атлети Джокович има нагласата да се изправя пред проблемите, вместо да се отдръпва. Дупката в програмата на ATP и придружаващите комерсиални задължения могат да бъдат кратко облекчение за Джокера преди Уимбълдън.
А и Ноле не си прави труда да отрича, че може би се нуждае от почивка.
„Вярвайте ми, мисля си за един куп неща в момента, особено през последните месеци. Знаете ли, просто се опитва да усетя кое е най-доброто неща за мен сега. Очевидно имаше много промени покрай екипа ми и т.н. Много се вълнувам да работя с Андре (Агаси) и с новия си екип. Същевременно имам отговорности към самата игра освен всичко друго“, каза той на пресконференцията след поражението и добави:
„Ще видим. Очевидно това не е лесно решение, но ще видя как се чувствам след Ролан Гарос и тогава ще реша каква да е следващата ми стъпка.“
Никой не се старае повече от самия него да си обясни спада в играта на 12-кратния победител от Големия шлем за последните 12 месеца. В последните седмици Джокович смени логото на екипа си, освободи дългогодишния си екип и започна частично партньорство с Агаси – решение, което гарантира единствено повече неопределеност и липса на контрол.
„Не въвличайте Андре в това. Този последен сет си беше изцяло по моя вина разбира се. … Не очаквам от себе си да играя така лошо както в третия (сет). Не това искам. Никога не съм си представял нещо подобно“, обясни Джокера.
Сърбинът не е пропускал мейджър турнир от 2005-а. Не е нечувано някой тенисист да постигне 50 поредни победи, но тази половин дузина титли от Големия шлем, които той завоюва между 2014-а и 2016-а, говорят за ръст във формата, какъвто няма как да продължи вечно. Той играе редовно и за Купа Дейвис от 2004-а насам, като има 25 мача за Сърбия, докато другите топ тенисисти пропускат участия. Ноле има относителен късмет с контузиите, но има и друг поглед върху тази ситуация – с риск да прозвучи просто, тази натовареност работи в негова полза до един момент, после нещата се обръщат.
Големият плюс за сърбинът може да се окаже продължаващото до безкрай съперничество с другите трима големи в световния тенис. Роджър Федерер, Анди Мъри и Рафа Надал – всеки от тях се е връщал след контузии и спадове в форма, която му позволява да се бори за титла от Големия шлем. Федерер сякаш пребори времето, Надал достига нов пик в кариерата си, а и Мъри успя с търпение да си проправи път обратно към върха на тениса.
„Чувствам, че ми липсва постоянство“, заяви Ноле и продължи с думите: „Играя един или два страхотни мача поред, след което правя тъкмо обратното. Това се случи и днес. Предполагам, че това е нещо, което идва и си отива. Като спортист трябва да го приемеш и да свикваш.“
Това е нещо ново за Джокович.
Бони Д. Форд, ESPN
