Уимбълдън е достолепен като Лондон, Ролан Гарос е шармантен като Париж, а US Open e блестящ като самия Ню Йорк. Но попитайте звездите на тениса кой е любимият им турнир от Големия шлем и повечето от тях даже няма и да се замислят преди да изстрелят отговора като ас в полето на съперника.
Дали заради лудите по спорта австралийци и неповторимата атмосфера на кортовете? Дали заради огромното внимание и удобствата, на които се радват играчите? Или заради непрестанно увеличаващия се награден фонд? А може би заради стратегическата позиция да е първият „мейджър“ за годината, Australian Open е действително неповторим. Няма да е пресилено да наречем турнира на Зеления континент „Рая на тениса“.
Да, в рая е горещо и понякога температурите надхвърлят 40 градуса. На играчите им прилошава и припадат на корта, но и това не е в състояние да измести Australian Open от сърцата на тенисистите.
„Градът е по-малък в сравнение с останалите, а съответно и придвижването е доста по-лесно.Всичко е направено да е много удобно. Някак си релаксиращо е“, обяснява защо обича Australian Open Роджър Федерер.
„Не казвам, че останалите турнири от Шлема не са, но специално първият е много приятен като обстановка и много полезен за развитието на сезона“, продължава Маестрото, който отново пристигна със семейната си армия – Мирка и четирите деца.
Законодателят от последните години Новак Джокович съжали, че не е успял да доведе малкия Стефан на това „райско място“, тъй като пътят като времетраене е доста неприемлив за 15-месечно дете, но изрази надежда, че съвсем скоро и това ще се случи.
Серина Уилямс казва, че в Мелбърн има също толкова приятели, колкото в Ню Йорк и Australian Open остава в сърцето й като много специален с това, че именно на него дебютира в надпреварите от Шлема.
Всеки от състезателите има свои причини да обича Откритото първенство на Австралия и не търсете фалш или реверанс към домакините, когато чуете поредните суперлативи за турнира.
Но наред с енигматичната притегателна сила, която притежава първият „мейджър“ за сезона, всичко си има и своето разумно обяснение.
Сегашният вид на продукта „Australian Open“ е плод на дългогодишен труд, непрестанно наливане на средства за модернизация на кортовете, подобряването на цялостната инфраструктура и борба да излезе от сянката на далеч по-популярните си в миналото братя.
А важна стратегическа част от възхода на турнира е поддържането на интереса към тениса в страната, постоянното му популяризиране и насърчаването на децата да тренират от най-ранна възраст, като за целта им се осигуряват едни от най-добрите условия в света.
И постепенно пъзелът се подрежда. От едната страна имаме жадната за тенис Австралия, която пълни кортовете с публика и си произвежда таланти, а от другата е едно от най-големите събития в света на тениса с доволни звезди, богати спонсори и страхотно медийно отразяване.
Australian Open е такова събитие за страната, че във времето на провеждането му всичко, което се случва извън тениса, е от второстепенно значение. Вестниците, телевизиите и онлайн изданията буквално бълват информация, интервюта и репортажи.
Но пресищане няма. Тези две седмици се чакат цяла година и австралийската нация приема като личен триумф успеха и популярността, на които се радва турнирът.
Нима не е постижение да заинтригуваш необятния американски спортен пазар, който по това време на годината е зает с края на сезона в НФЛ? Или пак да накараш Европа да будува, за да гледа зрелищата на „Род Лейвър Арина“, „Маргарет корт“ и останалите стадиони?
И да знае, че ще има какво да види, защото част от красотата на австралийския рай на тениса е неговата непредвидимост.
Името на Ролан Гарос се превърна в еквивалент на Рафаел Надал, след като испанецът спечели 9 от последните 11 издания на френския „мейджър“. Изявеният фаворит и бавната настилка донякъде убиват шоуто във френската столица.
Уимбълдън е смятан за Светия граал на играта, но подобно на Ролан Гарос е маркирана територия за няколко човека. Анди Мъри успя да пробие веднъж за радост на домакините, а всички останали титли от 2003-а насам бяха спечелени от Надал, Федерер и Джокович. В периода 1993-2000 Пийт Сампрас вдигна купата 7 пъти…
Australian Open и US Open, които се играят на твърда настилка, определено предлагат по-голям шанс на участниците в схемата, а турнирът на Зеления континент е по-труден за печелене.
Настилката в Мелбърн е една идея по-бавна от тази на кортовете на „Флашинг Медоус“, което осигурява по-добър баланс между специалистите на хард и тези, които предпочитат клея. И този микс от условия в комбинация с това Australian Open да е първото сериозно изпитание за играчите за новия сезон, са причината за многото изненади.
В женската схема през последните 15 сезона в Австралия гледахме как печели финесът на Мартина Хингис и Жустин Енен, както и мощта на Серина Уилямс и Виктория Азаренка.
При мъжете Стан Вавринка спечели титлата, а Арно Клеман, Райнер Шутлер, Маркос Багдатис, Фернандо Гонзалес и Джо-Вилфрид Цонга играха финал. Няма друг турнир в ерата на Голямата четворка, който да е предложил толкова шокиращи развръзки и да е легитимирал толкова таланти.
Australian Open е специален и за нас, а тези, които следят играта няма как да не помнят страхотния четвъртфинал на Григор Димитров срещу Рафаел Надал от 2014-а, когато българинът взе първия сет, а в следващите два Матадора го излъга след тайбреци, преди да затвори мача с 6:2.
Светът вече говореше за Бейби Фед след победата над Джокович в Мадрид и титлата в Стокхолм предишната година, но възходът на Григор започна именно от Мелбърн.
И през този сезон Australian Open ще е още по-специален за нас, след като Димитров стартира перфектно годината и изглежда подготвен за завръщането в Рая на тениса.
Още утре сутринта първата ни ракета започва битките с мач срещу Паоло Лоренци, а при победа във втория кръг го очаква някой измежду квалификантите Йозеф Ковалик и Марко Трунхелити.
Евентуалният 1/16-финал е срещу Роджър Федерер, но в Бризбън се видя, че Григор вече е узрял да посрещне предизвикателството, което отправя неговият идол.
