Давид Ферер победи Лейтън Хюит с 6-2 6-4 6-4 в среща от втория на Australian Open, с което приключи и състезателната кариера на великия австралиец. Ето и последната му пресконференция като състезател, на която говори с какво е променил играта, какво означава за него последният му мач и колко важни са децата му.
– Какво изпитвате в момента?
– Странно е. На корта много неща ти минават през главата, опитваш се да се насладиш максимално на последния си мач. Атмосферата беше невероятна, виковете на публиката на моменти бяха по-силни отколкото някога съм чувал, карахе ме да настръхвам.
Когато гледах видеото с тези велики играчи, които говореха по този начин за мен, се разчувствах. Най-вече когато се върнах в съблекалнята, тогава ме удари по-силно. Там бяха близките и екипа ми – имаше разочарование, че няма да продължим, но в същото време съм горд какво постигнахме.
– Имаше ли сълзи?
– Не знам, може би малко (усмихва се).
– Всички неща, които се говорят за Вас по радиото, телевизията и онлайн, наричан сте въплъщението на австралийския тенис, национално съкровище. Как се чувствате от това?
– Не съм чел нищо, но както казах и на корта – последният месец беше невероятен, всяка минута от него, опитах да се насладя максимално, но в същото време исках да изляза на корта, да запазя концентрация и да се представя на ниво. Обожавам всека една минута, в която съм играл за Австралия и не само за Купа „Дейвис“, но и през останалото време от годината. Любовта и подкрепата, които съм получавал през кариерата си, бяха невероятни, особено през последните няколко години.
– Мислите ли, че с това човек се ражда?
– Да, човек се ражда с таланта, но също така може да работи върху себе си и да става по-добър. Моят подход винаги е бил да се раздавам на 100% на корта и това нямаше да има значение, ако работех в офис от 9 до 5. Винаги съм искал да покажа максимума от себе си.
– Утре Ви предстои мач на двойки, но планирали ли сте нещо по-специално за днес?
– Поне аз не знам. Видях Гроти в съблекалнята и той питаше за тренировка утре. Може би една бира на спокойствие, това е.
– Давид е сериозен противник за последен мач. Колко трудно Ви беше срещу него?
– Той е качествен играч, миналия сезон направи поредната си силна година, спечели много титли, игра и на Финалите в Лондон. Играч от челната осмица в момента, който не ми даде много шансове тази вечер, трудно печелех сервис геймовете си, а при малкото шансове, които получавах на негов сервис, нямаше лесна точка. Затова обаче той има дълга и успешна кариера и бил ужасно близо до мейджър титла.
– Ник каза, че е трябвала да продължите да играете, че сте най-добрият австралийски тенисист. Сигурен ли сте, че се отказвате в най-подходящото време?
– Да, не, трябваше. Взех почти всичко от тялото си, сега нямам търпение да премина към следващата фаза от кариерата си, да помагам на младите момчета като Ник да се развиват.
– Започнахте да играете тенис през миналия век. Имали ли някога сте чувството, че са минали сто години оттогава?
– Като си видя снимките с Бругера – да. С развлачени дрехи съм, на 15 съм, но изглеждам на 10. Като видя и стари пресконференции също – не помня тези неща, малко е смущаващо.
– Вие бяхте на 15. На колко ще според Вас Круз при дебюта си?
– Надявам се на 14 и че ще ме побеждава. Не, ще видим, но ако иска да играе в големите турнири, дано има тази възможност.
– Знаехте ли, че децата Ви ще излязат на корта?
– Не, беше ми като в мъгла на корта, обикновено си взимам саковете и си тръгвам. Сега Крейг Тайли ме попита дали ще говоря с Брус, което беше страхотно, защото имах възможността да благодаря на публиката за последно.
– Кое е хубавото на бащинството и какво означават децата ви за Вас?
– Те са най-ценното нещо в живота. Прекрасно е да имаш деца, да ги гледаш как растат. За мен последните 10 години бяха още по-специални, защото те бяха заедно с мен и Бек на това пътуване. Особено през последните години, когато вече можеха да идват по турнири. Това са спомени за цял живот, Круз игра с хора като Федерер, Надал и Мъри. Може би заради тях останах на корта малко по-дълго, за да могат и те да се насладят на всичко това.
– Когато пробихте в третия сет, минали Ви през главата, че може да се стигне до четвърти?
– Не, не си мислех за четвърти сет. Мислех как ще задържа подаването си в следващия гейм, да задържа аванса си. Постоянно догонвах, което беше трудно.
– Кой спомен изпъква в съзнанието Ви – двата мейджъра, Купа „Дейвис“, обрата срещу Федерер? Има ли отличаваяи се?
– Да, особено на това място. Полуфиналът на Дейвис Къп, но също така и финалът срещу Испания, когато победих Хуан Карлос Фереро в пет сета в първия ден. Имам прекрасни спомени заедно с екипа ми, Марк Филипусис, определено специални моменти. Също така и двата Шлема.
– Трудно ли беше да поддържате физическа форма в края на кариерата си и как се чувствахте тази вечер?
– С годините става по-трудно. Доста повече време отделяш за възстановяване и превенция от контузии, когато си по-стар. Аз имах прекрасен отбор и си мисля, че се движех доста добре за възрастта си, имах чувството, че мога и да изиграя петсетов мач срещу силен тенисист, но с всеки ден става по-трудно.
– В Ню Йорк Роджър каза, че Вие сте издигнали играта на по-високо ниво и сте го научили на много неща. Спомогнахте ли според Вас за промяната в тениса?
– Да, възможно е. Виждайки мен, другите повярваха, че може да се играе от основнат алиния, да се стои отзад. Настъпи пълна променя в тениса, особено на трева. С изключение на играчи като Агаси през 92-а, нямаше много тенисисти, които играеха от основната линия. Може би с това спомогнах за промяната – много момчета повярваха, че е възможно. След това дойдоха другите, включително и Роджър и издигнаха играта на съвсем друго равнище.
– Какво мислите за обвиненията за уреждане на мачове?
– Това е шега, няма начин. Името ми е замесено, но не мисля, че някой тук вярва, че имам нещо общо с корупция или уреждане на мачове. Това е абсурд.
– Никой спортист не обича да губи, но как се чувствахте днес на корта, когато гледахте видеото, когато деца Ви излязоха?
– Беше специално. Аз съм голям късметлия по отношение на кариерата си и начина, по който я приключвам – по мое решение. Много спортисти нямат тази възможност. Много съм щастлив и, че всичко това стана тук, на Australian Open.
TennisKafe.com
