Изабелла Шиникова е сред най-добрите тенисистки на България и национал на страната за „Фед къп“. През 2016-а изигра няколко мача срещу водещи състезателки и в началото на настоящия сезон атакува Топ 100. Серия от лошо стекли се обстоятелства я тласнаха назад в ранглистата, но няма да се откаже да преследва целта си.
„Дотук годината беше тежка. При мен се наблюдава един спад, но в тениса това е нещо напълно нормално. Старая се да започна да печеля мачове и да се върна на мястото, на което бях в ранглистата“, казва Изабелла, когато се срещаме с нея на кортовете на Тенис клуб “Диана“.
– На какво се дължи този спад след страхотната 2016-а?
– Миналата година беше изключително силна. Много се гордея с нея, защото играх най-добрия тенис през целия си живот. Стигнах до високо ниво, но попаднах на турнири, на които играех срещу много по-добри от мен. Те доминираха и ме побеждаваха, а аз губех ранкинг. На големите турнири нивото е много по-различно и е много по-трудно и сложно.
– Кога да очакваме нова атака на Топ 100?
– В тениса срокове няма. На всеки един турнир се боря да постигна нещо и да играя по-добре. Не гледам на първо място ранглистата, а това да играя играта си и да побеждавам. С победите идват точките, а с точките идват и местата.
– Помниш ли двубоя с Ализе Корне в Катовице?
– Никога няма да го забравя. Турнирът беше култов. Бях 20-та в чакащите за квалификации и до последно се двоумях дали да отида, или не. В крайна сметка реших да рискувам, а някое от момичетата се отказа и влязох като последна. В първия кръг се паднах с тенисистка, която ме беше побеждавала (б.а. Яна Фет) и си казах, че сигурно бързо ще си тръгна. Бях много мотивирана и победих, след което се справих и Марина Еракович. В последния кръг срещу чехкинята Малечкова направих много хубав мач. Бях натрупала самочувствие и исках да вляза в основната схема на турнир на WTA за първи път в кариерата си. А когато стана ясно, че ще играя срещу Корне, бях щастлива, че ще се изправя срещу толкова класна състезателка. Първият сет не потръгна, защото бях много притеснена от камерите и от обстановката, тъй като мачът се даваше по Eurosport. Но във втория се успокоих и изравних резултата. В решителната част не ми достигнаха силите, тъй като тя беше много по-подготвена. На мен ми беше четвърти мач в Катовице, а преди това бях играла и на два турнира в Тунис и се бе натрупала умора.
– А какво беше чувството срещу Симона Халеп в Букурещ?
– Турнирът в Букурещ през 2016-а също е един от любимите ми. Единствената ми цел на него беше да отида и каквото и ще да става – да играя с Халеп. Друго въобще не ме интересуваше. И наистина се случи, след като жребият ми предостави тази възможност. Публиката беше за Симона и имаше много хора, които викаха срещу мен, но това изобщо не ми попречи. Дадох всичко от себе си, за да се представя на ниво, защото ми беше мечта да се изправя срещу нея.
– С какво е по-добра Халеп от теб?
– Физическата подготовка – тича, бори се. Като игра, мисля, че мога да я надмина, но физически е голяма класа и затова е на подобно ниво. Работих много по физическата си подготовка през миналия сезон, което ми помогна за успехите. В началото на 2017-а бях добре подготвена, но турнирите не вървяха. Смених и ракетата, след което се контузих и спрях да играя. Не тренирах за физическа подготовка, след което дойдоха нови контузии – коляно и глезен, които също дадоха отражение.
– Подкрепяш ли мнението, че тенисът стана прекалено физически?
– Смятам, че всички са наблегнали изключително много на физическата подготовка и затова нивото се е вдигнало. Стремят се да удрят силно и да играят агресивен тенис, което е печелившата игра.
– Тенисът е много популярен у нас. На какво се дължи?
– Смятам, че това е най-вече заради Григор, защото той е най-голямата ни звезда. Всички хора го обожават и като тенисист, и като човек. Това явно мотивира децата да тренират и да искат един ден да станат като него.
– Голяма почитателка си на Федерер. Вярвяла ли си, че ще завърне толкова успешно след проблемите през миналия сезон?
– Бях убедена, че ще се завърне по този начин. Той е най-добрият за всички времена и завинаги ще остане такъв. Той е бог на корта. На Australian Open имах възможност да тренирам до него и да разговаряме лично. Той е много симпатичен човек и е много земен. Много му се радвам. Още от дете съм му фенка и съм много щастлива от титлите му през 2017-а.
– Оставам с впечатление, че целият ти живот е тенис…
– Почти съм родена на корта – буквално. Целият ми живот е тенис. Майка ми играе всеки ден от почти 40 години и тя ме запали. Ходех рано сутрин с нея на кортовете на Левски да събирам топките. Бях на 3-4, когато пламна искрата. Ако не съм на корта, не се чувствам човек. Разбира се, че трябва да има и разнообразие в живота, но като цяло тенисът е в кръвта ми.
– След няколко месеца ще навършиш 26. Много или малко са те?
– Годините нямат значение. Гледам напред. Възрастта не е определяща. Тя е важна за опита и рутината, но смятам, че спортистите могат да постигат значими неща на различна възраст.
TennisKafe.com
