„Неадекватно“ е определението, което сякаш непринудено изниква като допълнение към решението все още да се играе тенис по това време на годината. Немалко хора се чудят, защо сезонът продължава два месеца след последния турнир от Големия шлем. Тези, които се събуждат и заспиват с тениса обаче, си задават друг въпрос – как така най-голямата звезда в женския тур пропусна два задължителни турнира, а в това число и финалите на WTA в Сингапур…
Тенисът сякаш се разкъсва между различните организационни структури и това му пречи да се развива в най-адекватната посока. Най-пресният пример в този аспект беше WTA Elite Trophy, който събра 8 звезди в Жухай (Китай). Ако погледнем състезанието, оценката му няма как да е лоша. Изиграха се няколко доста стойностни мача между тенисистки, които не успяха да се класират за Сингапур. Като времева рамка обаче, турнирът не можеше да се проведе в по-неподходящ момент. Наистина ли е толкова трудно сезонът да завърши със сблъсъка на осемте най-добри през годината?
И дори още не сме споменали факта, че сега календарите вече не са толкова абсурдно препълнени. Спомняте ли си годините, в които ATP провеждаше „финалния“ си турнир за сезона през януари следващата година?! По време на управлението на последните си двама президенти в лицето на Лари Скот и Стейси Аластър, WTA намали продължителността на календара си с почти месец и свали значително броя на контузиите.
Тенисът също така се развива в много аспекти, като наградни фондове, ефективност на сътрудничеството между ATP и WTA, комуникация между тези организации и тенисистите. Но както новият президент на WTA Стийв Саймън обяви, предстои дълъг път преди да можем да премахнем „не“-то от „неадекватно“. Ето три отправни точки за г-н Саймън:
Свалете напрежението от Азия
„Трябва да уважаваме този регион, но същевременно да не го пренасищаме с турнири“, заяви Саймън в интервю за New York Times през миналия месец по повод усилията на WTA да развие потенциала си на азиатска земя. Преди две години, доста значима надпревара, като тази в Ухан, беше вклинена в календара за октомври точно състезанията в Токио и Пекин. Нищо чудно, че това създаде хаос сред тенисистките. Но от друга страна, вече повече от десетилетие е валидно правилото, че инвестициите в този регион неизменно се изплащат.
Същевременно, азиатските турнири не са толкова благоприятно решение спрямо други пазари, защото докато финалите на WTA се радваха на добра посещаемост в Сингапур, мачът за титлата през тази година се излъчи в 03:00 ч. сутринта американско време. Не е задължително, големите надпревари да се съобразявят на всяка цена с европейското часово време, но това си остава най-големият пазар за тениса. Преди няколко години ATP взе решение да премести своя финален турнир от Шанхай в Лондон и определено не съжалява за този ход.
„Професионалният тур е глобално явление и трябва да намерим баланса – обясни Саймън. Нуждаем се от Южна Америка, от Азия, от Европа. Индия е нов пазар, върху който работим.“
Силата на двата професионални тура
И докато сме на темата „Индия“, през миналия сезон тенисът стъпи в тази държава чрез Международната тенис лига, която доведе много от звездите нъ мъжкия и женския тур. Без значение дали тази идея ще продължи да е толкова успешна или не, тя подсказа един модел, който има своите предимства, а именно – най-силните играчи и от двата пола да бъдат събрани в една и съща надпревара. Да имаш шанса да поканиш на един корт Роджър Федерер, Серина Уилямс, Гаел Монфис и Мария Шарапова… Това е безценна стъпка, която показва мощта на двата професионални тура, когато действат в синхрон.
Саймън продължава да се опитва да популяризира тази концепция и е привърженик на идеята за обединяване на ATP и WTA финалите. В дългосрочен план може да се окаже, че Международната тенис лига е оказала своето благоприятно влияние, показвайки пътя към едно състезание, което до повиши популярността на тениса на световния пазар.
Преговори
През 2009-а, WTA скъси календара си с около месец и намали броя на задължителните турнири като стратегия, с която да редуцира количеството на травмите сред тенисистките. Ходът изглежда добър, защото списъкът с контузиите наистина се скъси, а феновете очакват с още по-голямо нетърпение подновяването на турнирите през януари.
И въпреки това, тенисът продължава да има своите проблеми. Каролине Возняцки се оплака, че не се чувства достатъчно свободна да избира, къде точно да играе. Серина Уилямс пък пропусна цялото азиатско турне. По този повод Саймън признава, че предстои още сериозно количество работа по календара.
„Тази тема очевидно създава пробели – обясни президентът на WTA. – Но не искам да го скъся и сгъстя до такава степен, че тенисистките да играя твърде много турнири за твърде кратко време, защото това също е опасно.“ Календарът за сезона е проблем, който никога не е намирал решение, от което всички страни да са доволни.
Как да популяризираш спорт в Южна Америка без да добавяш турнири? А и не всички тенисистки са на едно мнение, когато става дума за личните им календари. Вероятно най-доброто решение за Саймън ще е да събере заинтересованите страни на една маса, където да бъдат обсъдени реалните и възможни промени. Превръщането на финалите на WTA в наистина „финалния“ турнир за сезона при жените ще е добро начало…
