Няма съмнение, че 2015-а ще остане в историята като годината на Новак Джокович. Световният №1 спечели три трофея от Големия шлем, разби рекордите с шест Мастърс титли (в общо осем играни финала) и записа изумителните 82 победи в 88 мача. Статистиката му срещу тенисисти от Топ 10 е 31-5 успеха. Това вероятно е добра основа, от която да опишем петте важни извода от изминалия сезон.
1. Доминацията не само е възможна, тя е вероятна
Спомняте ли си годините след отказването на Пийт Сампрас? Седем различни имена бяха изписани върху следващите седем трофея от Големия шлем и общо 10 тенисисти трумфираха в тринадесетте турнира от славното каре до успеха на Анди Родик на US Open 2003.
По това време, специалистите твърдяха, че играта е станала твърде изискваща и че на корта просто има твърде много класни тенисисти, за да може някой от тях да доминира. И тогава Роджър Федерер разгърна потенциала си. Заговори се, че швейцарецът е явление, което се появява веднъж на 100 години. Изключение, което доказва правилото. Е, вече е ясно, колко грешно е това твърдение. Реалността показва, че тенисът съществува под доминацията на един тенисист, макар да има редки периоди, в които върхът е поделен.
2 . Атаката отново изглежда като добър план
Новият, крайно агресивен ретур на Роджър Федерер определено държеше съперниците му и феновете в напрегнато очакване през лятото и есента на сезон 2015. Ударът, който в началото изглеждаше като леко преувеличена версия на играта сервис-мрежа, помогна на Маестрото само в един или два ключови момента, но олицетворява завръщането на агресивния стил в мъжкия тур.
Немалко тенисисти започнаха да търсят далеч по-балансирана игра с повече излизания на мрежата и волета. Лицето на промяната може би е Федерер, но играчът, който се възползва в най-пълна степен от нея е Фелисиано Лопес. Испанецът за втора поредна година завърши в Топ 20, което изглеждаше извън възможносите му преди 34-годишният ветеран за се отдаде на атакуващия инстинкт в стила си.
3. Младите още не са готови за голям пробив
Страхотно е да си ветеран в професионалния тур. Просто попитайте Роджър Федерер, Томи Хаас, Фелисиано Лопес или някой от останалите тенисисти над 30-годишна възраст. Ще се появи ли младок, който бързо да се превърне в голяма звезда и да намери оръжията да се бори с ветераните?
В момента е трудно да си представим подобен сценарий. Никой от младите таланти не изглежда готов за сериозен пробив, а тези, които сякаш можеха да го реализират (като Григор Димитров и Бърнард Томич), сега не успяват да намерят формата, която ще ги изстреля след елита.
4. Промяната в купа „Дейвис“
Неотдавна се чуваха доста гласове, които искаха сериозни реформи във формата на купа „Дейвис“, а тези от американския лагер сякаш отекваха най-силно. В момента тенис средите са спокойни. Причината е, че доста държави се включиха в състезанието с много талантливи тенисисти и репутацията му се изстреля на съвсем различно ниво.
Отдадеността на Анди Мъри заслужава да бъде отбелязана, определено, като се има предвид, че шансовете за титла на Великобритания не изглеждаха особено големи преди началото на турнира. Но уникалността на формата позволи на Мъри и компания да напишат красива тенис приказка и да спечелят трофея за първи път от 1936 година насам. Многото равностойни държави, които участват и страстта на феновете към отборното състезание в мъжкия тенис, купа „Дейвис“ ще се радва на още по-сериозна популярност в следващите години.
5. Клеят има и летен сезон
От деветте турнира между Уимбълдън и Мастърсите на твърди кортове преди US Open, само един е на трева и три са на хард. Останалите пет са на клей в Европа и тенисистите от Стария континент приветстват този шанс за разнообразие от доминацията на твърдите кортове в календара.
Тези състезания са от категория ATP250 с излючение на турнира в Хамбург (ATP500), който в миналото беше Мастърс, но организаторите не успяха да се преборят с понижаването на статута му.
Източник: Питър Бодо за ESPN
