В момента всички очи са вперени в кортовете на Ролан Гарос, но това не пречи да стартираме подготовката за Уимбълдън. Може да го направите като се включите в играта на Stella Artois тук. Всички регистрирали се в играта, които отговорят правилно на въпросите, зададени от Stella, ще могат да спечелят двойни билети за турнира. Ние в Tenniskafe.com също не оставаме по-назад. Двама от вас ще могат да спечелят оригинална кърпа от турнира, а други трима – оригинални чанти Stella Artois
Кариерата на Ричард (Дик) Савит на най-високо ниво бе твърде кратка, но през нея 90-годишният днес американец успя да остави огромен отпечатък в историята на тениса. При първото си участие на Уимбълдън през 1951-а Дик се превърна в единствения и до ден днешен тенисист, който печели шампионата още при дебюта си.
Като цяло Савит бе наслада за окото – благодарение на ръста си той вкарваше топовни сервиси и забивки. Той е смятан за един от най-великите играчи от основната линия, като най-опасното му оръжие бе неговият бекхенд.
През 1951-а Савит дори можеше да се превърне в първия играч с Голям шлем в рамките на един сезон, ако лошият късмет и темпераментът му не го бяха спрели. Все пак след Уимбълдън 1952-а той така и не се завръща от тази страна на океана за ново участие на турнир от Големия шлем. След въпросния турнир Савит се оттегля за четири години, преди да се завърне на US Nationals (днес US Open), където играе неизменно от 1956 до 1959-а.
Дик Савит е роден и израства в Байон, Ню Джърси, и късно се ориентира към тениса, след като влиза в университета Корнел с баскетболна стипендия. Контузия в коляното прекратява баскетболната му кариера, но веднага щом се преориентира успехите не закъсняват. Той губи едва два от 59-те си колежански мача и печели турнирите на Ню Йорк и на Пенсилвания през лятото на 1950-а, след което достига полуфиналите на US Nationals (там губи от Арт Ларсен).
След това Савит отива в Сидни, където печели, отстранявайки Джон Бромуич, Франк Седжман и Кен Макгрегър, които имат общо 50 титли от Големия шлем. Пропуска шанса си да спечели и Ролан Гарос, тъй като, ако има отличителна черта в характера на Дик Савит, то тя определено е да губи самообладание, когато е под напрежение. Тъкмо това се случва и в Париж, където отпада в четвъртфиналите от Ярослав Дробни (който печели турнира), въпреки че води с 2-0 сета.
Невъздържаността на Савит проличава и в Лондон в един мач на двойки, когато троши ракетата си от гняв (нещо рядко срещано по това време) броени дни преди началото на Уимбълдън. Все пак в All England Club той успява да запази спокойствието си,въпреки че и там се впуска в една сериозна конфронтация с арбитъра по време на победата си от трети кръг срещу Кърт Нилсен.
През 1951-а Савит е поставен под №6, но изважда късмет след серия от изненадващи загуби на намиращите се пред него в схемата тенисисти. №1 е Седжман, който отпада то Хърб Флам на четвъртфиналите, действащият шампион Бъдж Пати губи още във втори кръг от Хем Ричардсън, а Дробни отпада в третия кръг от Тони Мотрам.
Савит печели с лекота в първите два кръга без да даде и сет на противниците си, след което е притиснат от Нилсен, но успява да измъкне победата с 6-4, 1-6, 6-3, 8-10, 6-4. Следват още два чисти успеха над Йозеф Асбот и Ларсен, които го отведоха до полуфинал с Флам – друг представител на талантливото американско поколение.
Флам повежда с 6-1, 5-1, когато според очевидци Савит се ядосал от това как противникът му очевидно се подсмивал от лекотата, с която печели. Този път емоциите се оказват полезни за Дик, който обръща срещата с резултат 1-6, 15-13, 6-3, 6-2.
На финала Савит се изправя срещу седмия поставен Макгрегър в повторение на последния мач в Сидни. Австралиецът също има късмет със схемата на турнира, като най-опасните му противници до този момент са Ерик Стърджес и Ленарт Бергелин (съответно №8 и №10 в схемата).
Финалът на Уимбълдън 1951 обаче се превръща в абсолютно едностранна игра, след като Савит печели с 6-4, 6-4, 6-4 за едва 61 минути. „Той показа такова величие през по-голямата част от времето, че напрежението типично за финал на Уимбълдън почти отсъстваше“, пише Асошиейтед прес относно победата.
В първите два сета Макгрегър стига до брейк пойнт при преднина от 5-4 за Савит, но американецът успява да запази самообладание и при двата случая. В третия сет при преднина от 5-1 за Дик Савит, австралиецът дава последен отпор, но той не му е достатъчен.
При 5-2 Савит сервира за спечелването на срещата, когато прави двойна грешка и дава пробив на Макгрегър. Изглежда аплодисментите от Централния корт за противника надъхват американския талант и той успява да затвори мача при следващото си подаване.
За Макгрегър остава донякъде утехата от спечелването на турнира по двойки при мъжете на следващия ден в тандем със Седжман. Двамата дори правят Голям шлем при двойките в рамките на една календарна година през 1951-а – постижение, което остава ненадминато и до днес. През следващия сезон Макгрегър печели и Шампионата на Австралия (днес Australian Open).
Савит е поставен под №1 на US Nationals по-късно през лятото, но стига само до полуфиналите, където е надигран от Вик Сайксас, след като играе с инфектиран глезен. Колко различно можеше да изглежда цялостната история на тениса, ако не бяха проблемите за Савит в Париж и Ню Йорк през тази година, в която той играе наистина впечатляващо.
На оказалият се впоследствие и последен за него Уимбълдън 1952, Дик Савит губи в пет сета четвъртфиналния си мач срещу Мървин Роуз. През октомври същата година той обявява оттеглянето си, за да се съсредоточи върху кариера в бизнеса – първоначално петролния, а после и в този с ценни книжа.
Въпреки че вече не се отдава напълно на тениса, Савит продължава да играе на средно ниво през 50-те и в началото на 60-те, като печели американското първенство на закрито три пъти. През 1981-а печели заедно със сина си Робърт титлата на САЩ за двойки бащи-синове и продължава да играе благотворително до 80-те си години.
Наскоро Дик Савит навърши 90 години, а мястото му в историята на тениса е непоклатимо. Освен като единствения дебютант печелил Уимбълдън, той може да се похвали с това, че е сред четиримата триумфирали с титлите на Австралия и на Великобритания в един сезон – другите са Дон Бъдж (1938-а), Джими Конърс (1974-а) и Пийт Сампрас (1994-а и 1997-а).
Пол Нюман, Wimbledon.com
