TennisKafe

само не разбрах защо и как родителите са й изхарчили парите

Хубава работа, купуваш им една хубава къща за 200-300 хил. и да си гледат старините мама и татко. Тука и тя има вина в крайна сметка.

Тенисът е спорт, в който много често децата стават инструмент за печелене на пари от страна на техните родители. Децата изграждат една необяснима привързаност, заради която дълги години страдат. Особено при жените, това е супер характерно. Не случайно цял живот се мъкнат с бащи, майки, стринки и кви ли не за треньори.

Историята, освен че е тъжна, показва и малодушие. Да си мултимилионер и да не можеш да се измъкнеш, пък макар и от родителите си...показва, че макар голям шампион на корта, всъщност е била много несигурен човек отвътре.

Жалко, че така се е получило, добре че от испанската тенисфедерация, която години наред е доказала своята професионална адекватност, продължават да й се доверяват и сега е капитан за Фед къп.
Относно родителите й наистина ми е странно защо изобщо след като е била една пълнолетна милионерка, им е позволила да й се бъркат. Божията заповед "Почитай майка си и баща си" не означава "Позволявай на майка си и баща си да ти съсипват живота." Но проблемът е двустранен, много деца не осъзнават, че идва момент, в който трябва сами да вземат важни решения, много родители пък не осъзнават колосалната разлика между родител на детето си и началник на детето си.

Аранча е истински спортист и съм убеден, че ще се справи с всичко!

Ощe веднъж се потвърждава колко е жесток животът!И ни учи на какво ли не.
Жалко за Аранча разбира се!Но колкото са виновни родителите,толкова вината си е нейна.Ето сега публично обвинява родителите си-значи е осъзнала проблема.Ако го беше направила по-рано може би щеше да и остане нещо.Знам че не е лесно да сe направи и съвети се дават гратис...но все пак :59 милиона долара,а не лева!
Тъжно,но поучително и се надявам аз да запазя моите си 59 милиона долара (не лева)!

За съжаление в живота най-близките ти хора се оказват в много случаи най-големите ти врагове. Единственото, което ви свързва е едната кръв, която никое дете не го грее. Разбирам я и я подкрепям на 100%. Да имаш родители, а все едно да ги нямаш и да се чувстваш сирак с практически живи родители. Напред, Аранча, желая ти много позитивни моменти в твоя живот оттук-нататък!