Какво означава титлата в Хобарт за Корне и защо тя благодари и на кучето си

 от  

Ализе Корне започна сезон 2016 по брилянтен начин – в Хобарт световната №43 спечели пета кариерна титла, като загуби само един сет в надпреварата, а на финала се наложи над Южени Бушар с 6-1 6-2. Французойката беше толкова развълнувана от първия си трофей от 2014-а насам, че по време на награждаването благодари даже и на кучето си Анди – 10-годишен Джак Ръсел Териер, кръстен на Анди Родик. Толкова много емоции. Сега ви предлагаме и по-интересното от интервюто, което Корне даде пред WTA Insider, малко след пристигането си в Мелбърн.

Какво означава тази титла за Вас?

Всъщност означава много, това е наградата след здравата работа през последните два месеца, по време на предсезонната подготовка. Адски щастлива и горда съм, виждат се резултатите и чувството е невероятно.

През 2014-а направихте прекрасен сезон. Можем ли да кажем, че 2015-а беше посредствена?

Първата част от сезона не беше толкова зле – играх четвърти кръг на Ролан Гарос. Втората част на сезона беше бедствие. Имах мотивация, но бях тъжна на корта, тренирах адски много, а не постигах резултати, уморявах се от тениса. Кариерата на човек е дълга и винаги има върхове и спадове и в трудните моменти трябва да продължиш да мечтаеш. Това и направих. Намерих си нова академия с нови треньори, сега се чувствам като нов играч. Искам да си взема поуките и да забравя 2015-а и да покажа подобренията си от предсезонната подготовка.

Понякога турът може да стане доста банален – едни и същи хора, програма, градове. Понякога играчите, правят промени, за да останат свежи. Това ли стана при теб?

Трябваше да е позитивна промяна, ако променяш неща само заради промяната, не се получава. Миналата година след Уимбълдън спрях да работя с Биляна Веселинович и завърших сезона сама. В продължение на пет месеца бях напълно сама. Беше хубаво, но в същото време и много трудно. Имах нужда от човек, но не можех да намеря. След това разговарях с Патрик Муратоглу и той ми предложи да работя с треньора от неговата академия в Ница Бенджамин Ебрахимзадех. Пансхме си, имам и нов кондиционен треньор. Беше правилната промяна в точния момент. В момента пътувам със спаринг партньор, защото треньорът ми си е в академията, не пътува. Чувствам се добре на корта и съм готова за предизвикателствата през тази година.

Върху какво наблегнахте по време на предсезонната подготовка?

Във физическо отношение имам добра основа, това е силната ми страна. Трябваше да увеличим с 2-5% ефективността ми на корта. Работихме върху тениса, прекарах много време на корта, като целта на Бени не беше да промени нещата, а да ги подобри с многократни повторения. Беше много трудно в началото, доста луд режим – прибирах се скапана късно вечер, нямах сили дори да си сготвя, можех само да лежа на дивана, но си струваше, вече резултатите идват и съм щастлива.

Бяхте ли загубила играта си през 2015-а?

Когато загубиш играта си, не знаеш какво да правиш на корта, как да се движиш, кои са правилните удари в конкретните моменти. Плашещото е, че се случва много бързо – нужни са месеци да си върнеш самочувствието след това, а само дни да го изгубиш. Мисля, че и аз бях изгубила пътя за известено време.

Кой беше най-трудният Ви момент?

US Open, от три години не бях губила в първия кръг. Трябваше да спечеля този мач, водех в резултата, но в крайна сметка загубих. Беше много болезнено. В този момент си казах, че трябва да направя нещо, защото изпускам контрола над кариерата си.

Когато пристигнахте в Хобарт, чувствахте ли, че може да спечелите титлата?

В Бризбън играех наистина добре, знаех, че съм близо до нещо добро, но не вярвах, че ще се случи толкова бързо. Някои играчи с пристигането си на турнир заявяват, че ще спечелят. На мен ми стои в главата, но никога не съм сигурна. Може и аз да греша, може да ми липсва самоувереност, но аз съм такава. Когато спечеля титла е изненадващо, но и невероятно. През годината играем може би 30 седмици и рядко има седмица без загубен мач. Сега пристигам за Australian Open в отлична форма, в перфектно настроение и с победи зад гърба си.

Играхте толкова добре на финала в Хобарт и резултатът го показва. В кой момент си помислихте, че ще спечелите титлата?

Играя точка за точка. Когато започнеш да мислиш за бъдещето, най-лесно губиш мачовете. На корта видях, че играя по-добре от нея, справих с вятъра по-добре. Тя се ядосваше, но аз знаех, че трябва да остана в мача, защото тя няма да се откаже. Запазих концентрация и на мачбола изпитах облекчение.

По време на церемонията по награждаването благодарихте на кучето си. Защо?

То е част от семейството ми. Когато съм далеч от близките си толкова дълго време, те ми липсват и то е сред тях. Можех да благодаря на майка си, баща си, приятеля си и да не го спомена, но не можах. Представих си цялото си семейство пред телевизора и кучето с тях.

TennisKafe.com

 
Тагове: , ,



 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви. Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.