Поглед към миналото: Атланта ’96 и сбъднатата мечта на Линдзи Дейвънпорт

|  от  

В Атланта през 1996 г. тенисът за трета поредна година е част от Олимпийските игри. През 1968 в Мексико и през 1984 в Лос Анжелис се провеждат само демонстративни надпревари на единично, и то за играчи до 21 години.

Единствено контузената Щефи Граф не взима участие в турнира преди двадесет години, всички останали големи имена са на линия. Моника Селеш се намира в страхотна форма и е поставена под №1. Тя е фаворитката на много специалисти за златото, а турнирът се провежда в наскоро построения Stone Mountain Tennis Center.

До онзи момент Линдзи Дейвънпорт е известна като силно удряща калифорнийка, която среща затруднения да материализира безспорния си талант в престижни титли. Все още на 20 години, през 1996 г. американката вече може да се похвали с почти двугодишен стаж в първата десетка на света, но има във визитката си само няколко дребни трофея и четири четвъртфинала в турнири от Големия Шлем.

Дейвънпорт обаче е вдъхновена по време на Олимпиадата от успехите на сънародниците си в другите спортове – най-вече в плуването и леката атлетика. Тя демонстрира може би най-силния тенис в кариерата си, за да преодолее Анке Хубер, Ива Майоли и Мери Джо Фернандес, с което достига до двубоя за златото.

“През последните две седмици слушах американския химн толкова често заради другите атлети – казва Дейвънпорт след победата си над Фернандес. – Едва миналата нощ осъзнах, че и аз може да го чуя за себе си.”

“Когато гледах Майкъл Джонсън и Дан О’Брайън на почетната стълбичка, си помислих: ’жадувам и аз да бъда на тяхно място”, добавя Линдзи.

На финала американката има много сериозно предизвикателство пред себе си. Противничка й е костеливата Аранча Санчес-Викарио и старата версия на Дейвънпорт, отпреди Олимпиадата, би могла да се поддаде на напрежението. Новата Линдзи обаче е готова да се бори до последно.

Нито една от двете тенисистки не може да пробие в първия сет и това довежда нещата до тайбрек. Американката повежда с 6-4, но позволява на Санчес-Викарио да изравни след аут на дължина от бекхенд и несполучлив лоб.

Дейвънпорт отвръща с мощен сервис и прецизно воле, за да поведе със 7-6 точки, а малко късмет с филето на мрежата й носи успеха в първата част.

Оттам връщане назад няма. 20-годишната по това време тенисистка реализира два пробива във втория сет и постига емоционална победа със 7-6(6) 6-2.

“Това значи всичко за мен – споделя развълнуваната Линдзи след края на битката. – Няма значение какво ще се случи оттук насетне в живота ми, аз винаги ще бъда златна медалистка.”

Тенис турнирът в Рио започва тази събота и със сигурност ще видим още сбъднати мечти, като тази на Дейвънпорт от 1996 г.

TennisKafe.com

 
Тагове: , , ,



 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви. Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.