Докато в Европа и в Близкия изток по това време на годината се играят турнири на хард, то в Южна Америка тези седмици са посветени на „golden swing” или иначе казано – „златния тур“, серия от няколко последователни турнира на клей, даващи шанс за изява на много от най-добрите играчи на червено.
Тези турнири през годините са давали старт на кариерата на някои от бъдещите звезди в тениса. Рафаел Надал е играл там, Доминик Тийм до съвсем скоро предпочиташе да играе в Аржентина и Бразилия вместо да бъде на Стария континент, а южноамериканските звезди логично не пропускат възможност да бъдат близо до дома. Всичко това прави тези надпревари страхотно шоу на клей преди реалния старт на сезона на червено. И ако сте следили случващото се в последните две седмици, то няма как да не сте запомнили името Серундоло. Защото двама братя се превърнаха в неочакваните герои на тези две седмици. Двама братя, които преди първия турнир в Кордоба не си бяха и помисляли за това, което им предстои.
Преди 14 дни Франсиско и Хуан Мануел Серундоло имаха общо 0 победи в основна схема на ниво АТР. Сега имат 10 като единият е шампион от Кордоба, а другият игра финал в Буенос Айрес – родният град на братята.
Но как се стига до такъв невероятен пробив и то в последователни седмици? Според Франсиско може и да изглежда неочаквано, прекалено бързо, но всичко това е плод на много работа и на това двамата изобщо да получат възможността да играят на АТР тура, за да покажат на какво са способни.
Преди седмицата в Кордоба 19-годишният Хуан Мануел не бе играл никога в основна схема на АТР турнир. За да го постигне той мина през три кръга на квалификации. За 22-годишния Франсиско опитът на това ниво се свеждаше до загуби в първи кръг в Буенос Айрес през 2019 и 2020 година. Заради всичко това фактът, че двамата постигнаха първите си АТР победи в един и същ ден си бе достатъчно голямо събитие. Франсиско надигра Джанлука Магер, а Хуан Мануел се справи с Тиаго Сейбот Вилч.
Във втори кръг Франсиско бе спрян от Федерико Кория, но Хуан Мануел продължи към постигането на една от най-сензационните титли в историята. Последователно бяха победени Миомир Кецманович, Тиаго Монтейро, Кория и Алберт Рамос-Виньолас, за да се превърне в петия най-нискоранкиран АТР шампион в историята. Така от №335 тийнейджърът се изстреля до №181.
„Това, което брат ми направи миналата седмица беше нереално. Мисля, че това вдъхнови мен и много други играчи с по-ниска позиция в ранглистата, че имаме нужното ниво да играем в такива мачове“, коментира в Буенос Айрес Франсиско.
И вдъхновението от брат му нямаше как да е по-видимо на корта. В родния си град той трябваше да мине през трудни квалификации. След това в първи кръг взе реванш от Кория за загубата седмица по-рано. И продължи. Във втори кръг се абстрахира от цирковете на Беноа Пер, за да обърне французина. После обърна и Пабло Андухар с 1-6, 6-3, 6-2, за да стигне до пети трисетов и общо седми успех през седмицата, този път над Рамос-Виньолас, когото брат му бе победил на финала в Кордоба.
Във двубоя за трофея Франсиско отново показа добро лице, но срещу себе си все пак имаше един по-добър тенисист – №9 в света Диего Шварцман. И все пак, Хуан Мануел и Франсиско се превърнаха в първите братя с финали на ниво АТР в последователни седмици от Саша и Миша Звереви през 2016. Показаното дава увереност, че могат да станат и седмата двойка братя с титли от най-високото ниво.
Засега задачата е да се утвърдят сред най-добрите. След успехите в тези две седмици Франсиско е много близо до влизане в топ 100. Хуан Мануел пък вече е в топ 200 при положение, че доскоро подобно класиране изглеждаше далечна мечта.
„Това бяха невероятни две седмици за мен, за брат ми, за семейството, за аржентинските тенисисти и фенове“, каза Франсиско, който в Буенос Айрес бе бурно подкрепян от роднини и приятели. Семейството е много важно за развитието на двамата. Баща им Алехандро е бивш тенисист, достигал до топ 400 и треньор на доста от добрите аржентински тенисисти в близкото минало. Любопитен факт е, че именно Алехандро Серундоло е треньор на Хосе Акасусо, който през 2001 година се превръща в първия квалификант, достигнал до финала в аржентинската столица. Франсиско стана вторият такъв 20 години по-късно.
Това в комбинация с майка спортен психолог дава наистина добра основа на братята, чиято сестра пък е националка по хокей на трева.
За Франсиско големият прогрес започна след рестарта на сезон 2020. По това време след едва няколко тренировки на корта заради забраната за игра в периода на изолация, двамата братя решават да заминат за Европа. Установяват се в Италия и започват участие по турнири. Хуан Мануел записва няколко добри победи, но Франсиско впечатлява – първо достига първи полуфинал на ниво Чалънджър, след което завършва сезона със 17 победи от 19 мача и три титли от Чалънджъри, което го изстрелва с над 100 позиции напред в ранглистата.
Двамата братя са много близки и си помагат много в своите кариери, но всъщност начинът, по който печелят мачовете си е много различен. Хуан Мануел е левичар, който играе много умно, по-защитно, използва слабостите на съперниците и умее по великолепен начин да контраатакува и да използва скоростта, генерирана от отсрещната страна на мрежата. Франсиско играе с дясна ръка и е доста по-агресивен, обича да диктува темпото, взима топката рано след отскока и притежава много впечатляваща скорост в ударите от дъното на корта. Късите му топки също са доста добри.
Оттук насетне идва трудното. Защото двамата вече ще бъдат следени под лупа и всички съперници ще искат да ги победят. Ще могат ли да се справят с това неочаквано, но добро дошло напрежение, ще разберем от резултатите им. Предизвикателството да поддържат високите стандарти започва още тази седмица, защото и двамата ще играят на третия турнир от серията – в Сантяго, Чили. Хуан Мануел с уайлд кард, а Франсиско със специално изключение заради финала в Буенос Айрес. Двамата са в различни половини на схемата, така че кой знае. Може пък да видим финал помежду им. Тогава вече тази част от сезона може и официално да бъде прекръстена – от „златен тур“ на „Серундоло тур“.
