„Рай на тениса“. Комбинацията между надпреварата от сериите Premier на WTA и тази от сериите „Мастърс 1000“ на ATP привлича голяма аудитория, а централният корт, на който се играят двубоите, е вторият най-голям в света след „Артър Аш“ в Ню Йорк. Това е Индиън Уелс.
Тази година един от най-обичаните турнири и от тенисисти, и от фенове беше отменен заради разразяващата се епидемия от коронавирус. Решението на организаторите дойде, след като в Ривърсайд Каунти бе открит първи случай на болестта и в целия окръг е обявено извънредно положение.
Отлагането на BNP Paribas Open дойде като логично решение, а сега е част от богатата история на надпреварата.
Ако този турнир е перлата на калифорнийската пустиня, неговите светлини са символът му. Те остават през цялата нощ, докато не отстъпят мястото си на слънцето, което е ярко и стоплящо през цялото време. На фона на изключителните съоръжения лежи простор от гъста, зелена морава, служещи като място за бягство от реалността.
Този рай си има и българска следа, която е трябва редовно да си припомняме.
За разлика от други събития от най-високите категории на АТР и WTA, които са част от календара от началото на ХХ век, Индиън Уелс дебютира през 1974 година.
През 1987 г. турнирът в Индиън Уелс става спирка на „Гран При Супер Серии“, както тогава са се наричали “Мастърс”-ите. През 77-ма турнирът е включен в графика на WTA и цели 22 години по-късно е изкачен в най-високия ранг Premier Mandatory, а българската следа е забележителна – Мануела Малеева е първата шампионка, откакто турнирът е с най-елитен статут.
Открояват се и имената на Борис Бекер и Джим Къриър, защото в рамките на един турнир са успявали да вземат титлите на сингъл и двойки – германецът го прави през 1988 година, а американецът през 1991-ва.
