През октомври Ига Швьонтек записа името си в историята на тениса като спечели Ролан Гарос без загубен сет, превръщайки се в най-младата шампионка в турнира след Моника Селеш. Сега 19-годишната полякиня има пред себе си още по-трудна задача – да се опита да задържи това високо ниво.
Швьонтек, която ще започне сезона с участие в един от двата женски турнира, предшестващи Australian Open, даде интервю за сайта на WTA, в което сподели как са преминали за нея месеците след триумфа в Париж и какви са очакванията ѝ за 2021 г.
– Как се промени животът ти след Ролан Гарос? Чувстваш ли, че имаше достатъчно време да се отпуснеш и да осмислиш всичко?
– Беше ми нужно известно време, защото животът ми се промени значително и вече имах много повече бизнес и медийни ангажименти. От Ролан Гарос изминаха няколко месеца и мислех, че за това време вече ще съм свикнала, но все още ми се струва малко нереално. Когато отидох в Испания за предсезонната си подготовка ми беше по-лесно да се концентрирам, защото умът ми работи по друг начин, когато съм далеч от дома. Решихме да отидем в чужбина, тъй като се чувствам много по-продуктивна, когато съм извън Полша. Подготовката премина чудесно. Тренирахме усърдно и се чувствах много. С Дария Абрамович работим много върху психиката ми, защото знам, че следващият сезон ще бъде по-труден заради очакванията към мен.
– Звучи така, сякаш завръщането на корта те е накарало да се чувстваш по-комфортно?
– Първите две седмици след Ролан Гарос бяха откачени. Когато стана време да се върнем към тренировките мислех, че няма да се справя, защото бях много изморена. Всъщност се случи точно обратното – на корта отново започнах да се чувствам спокойна и уверена, защото се върнах към това, което правя най-добре.
– Годишните награди на WTA бяха доста успешни за вашия щаб. Ти бе избрана за най-прогресиращ играч и любимка на феновете, а Пьотр Сйержпутовски получи приза за треньор на годината. Имайки предвид колко сте задружни за него сигурно е означавало много да спечели тази награда?
– Винаги съм казвала, че тенисът не е индивидуален спорт. Зад мен има много хора, които дават всичко от себе си, за да се справям добре. С Пьотр работим заедно от четири години. Той ме познава много добре. Видя отблизо колко много се промених за това време и израстна заедно с мен, което е страхотно. Аз съм тийнедйжър и животът ми се променя непрекъснато, но Пьотр се справя отлично с това. Отношенията ни са чудесни и се забавляваме много както на корта, така и извън него. Спечелването на тази награда е нещо страхотно и той напълно го заслужава. Може вече да е треньор на тенисистка, която има титла от Големия шлем, но когато обсъждахме целите за следващия сезон той ми каза, че ще бъде доволен едва когато спечеля няколко такива.
– Каква е основната причина с Пьотр да се разбирате толкова добре и той винаги да успява да те накара да играеш на максимума от възможностите си?
– Това е доста труден въпрос. Просто имаме много добри взаимоотношения извън корта. За мен това е много важно, защото по този начин се чувствам много по-комфортно, когато пътуваме. Преди, когато щабът ми беше по-малък, тренирах само с него и той беше единственият, който ме подкрепяше. Беше до мен независимо от всичко. Бих казала, че това е основната причина. Освен това той е много жизнен човек и непрестанно се учи и развива заедно с мен. И двамата сме много амбициозни и целта ни в момента е да покажа, че мога да продължа да печеля и да бъде зрял и постоянен играч.
– Какво беше чувството да започнеш да обмисляш целите си за новия сезон в качеството си на шампионка от Големия шлем?
– Няма голяма разлика. Атмосферата в щаба ни не се е променила особено и това е чудесно, защото се чувствам много комфортно в тази среда. Осъзнавам, че вече ще имам по-големи спонсори и повече ангажименти към медиите, което е нещо ново. След Ролан Гарос продължих да ходя на училище както преди. Занятията бяха присъствени, нямахме онлайн часове. Разбрах, че мога да продължа да се справям добре на корта въпреки че имам и много други задължения. Това беше много важен и полезен урок. Чувствам, че хората вече се отнасят с мен по различен начин, но самата аз съм си същата. Напрежението вече е по-голямо, но щом успях да съчетая училището и тениса значи съм способна на всичко (смее се). Не беше никак лесно.
– Как реагира, когато получи наградата за любимка на феновете? След като Агнешка Радванска спечели приза в шест поредни години от 2011 до 2016 г. какво беше чувството да отнесеш тази награда обратно в Полша?
– Съдейки по броя на наградите, които Агнешка спечели, все по-често се питам дали само поляци гласуват в тези анкети (смее се). Чувството е чудесно. Наистина усещам обичта и подкрепата на хората. Моите сънародници се радват искрено на успехите ми и оценявам това, защото всеки от тях има свои собствени проблеми, особено след началото на пандемията. Радвам се, че имам възможност да окажа позитивно въздействие върху обществото.
– Чувстваш ли се готова за отговорността да бъдеш модел за подражание?
– През последните месеци мислех много за това, защото в полската политика се случиха някои важни неща, които не коментирах публично. Дълго време се колебаех дали трябва да направя някакво изявление или не. Всичко това е ново за мен. Имам мнение по политическите въпроси, но за момента ще го запазя за себе си. Когато съм готова ще застана зад определена кауза така, както го направи Наоми Осака в Ню Йорк, например. Уважавам стореното от нея и със сигурност ще направя нещо подобно в бъдеще, но все още не се чувствам готова, защото съм само на 19 години и имам още много да уча. Мисля, че в момента бих могла да съм модел за подражение по отношение на тениса, но що се отнася до сериозните политически и обществени въпроси ще ми трябва още време.
– На Ролан Гарос каза, че основната ти цел е да бъдеш постоянна в резултатите си. По какъв начин ти и екипът ти решавате какво ще бъде нужно, за да играеш най-добрия си тенис всяка седмица?
– Мисля, че това е нещо, което едва ли ще постигна тази година и ще имам нужда от повече време, но започваме да градим от основите. В момента с Дария говорим за това как да бъде постоянна в няколко поредни дни или тренировки. Да демонстрираш това постоянство в продължение на цяла година е много трудна задача, затова напредваме постепенно. Едва след началото на сезона ще започнем да си поставяме по-големи цели.
– Кой беше най-щастливият момент за теб след Ролан Гарос? Какви са забавните неща, които можеш да си позволиш да правиш след като вече си спечелила титла от Големия шлем?
– Натрупах опит по отношение на бизнес делата. Това беше много важно за мен, тъй като тези знания ще ми помогнат в живота след като прекратя кариерата си. Освен това беше чудесно, че отново можех да тренирам нормално, защото първите няколко седмици след Ролан Гарос бяха толкова шеметни, че се питах дали някога отново ще мога да си почина. За първата част от зимната ми подготовка отидохме в един малък град в Полша. Това беше най-тежката тренировъчна седмица, през която някога съм преминавала, но ми хареса отново да играя тенис. Знам, че не звучи готино и това не е много забавен отговор, но е истина.
– Какво очакваш с нетърпение преди старта на новия сезон?
– Нямам търпение да мога да изляза в Мелбърн след края на карантината. Ще бъде чудесно да можем отново да сме навън. По време на предсезонната ми подготовка в Тенерифе осъзнах, че за пръв път от началото на пандемията имам възможността да съм в чужбина и да мога просто да се разходя и да разгледам забележителностите. Не осъзнавах това, когато бях в Ню Йорк и Рим, например. Чувала съм, че Мелбърн е много красив град и наистина искам да го видя.
TennisKafe.com
