В сряда вечер Ана Иванович сложи край на 13-годишната си професионална кариера, която сякаш остана белязана от горчивината на нереализирания потенциал. Сръбкинята никога не се превърна в тенис чудото, което вещаеше догнатият четвъртфинал на Ролан Гарос през 2005 г., когато Ана бе едва на 17.
Но Иванович няма как и да влезе в категорията „чудеса за един ден“, защото подобно нещо би означавало да пренебрегнем факта, че тенисистки като Динара Сафина, Йелена Янкович и дори в известна степен – Шарапова, Возняцки, Азаренка и Клайстърс или не спечелиха турнир от Шлема след като изкачиха върха в ранглистата, или не успяха да го задържат дълго. Решаващият фактор във всеки един от тези случаи е същият и се изчерпва с две думи – Серина Уилямс.
Will miss you on tour, but excited for you and what your new chapter has to bring😘 see you soon!!😊😊 https://t.co/twK95j9Dnl
— Caroline Wozniacki (@CaroWozniacki) December 28, 2016
И въпреки че трябваше да се бори за своето място в историята на тениса в ерата на американската легенда, Ана заслужи своите мигове на слава. Две години след четвъртфинала в Париж, Иванович достигна и до мача за титлата, където обаче се срина психически и взе само три гейма срещу Жустин Енен. Сръбкинята си проправи път и до финала на Australian Open ’08, само че отново бе твърде колеблива и преклони глава пред Шарапова. През пролетта на същата година обаче, пред погледа на наскоро отказалата се Енен, Иванович триумфира на Ролан Гарос и след двусетов успех над Сафина си осигури №1 в ранглистата на едва 20 години.
Това без съмнение бе най-бляскавият миг в кариерата на Иванович, който тя никога не успя да повтори. Почти неизменно съпътствана от контузии и проблеми със справянето със стреса, Ана се отказа от тениса на 29 години като световна №63 и с 15 WTA титли във витрината си. „Не е зле като за едно малко момиче от Сърбия“, каза с гордост Иванович в двуминутното видео, в което обяви отказването си.
Не Ана, никак не е зле. Иванович безспорно успя да напише своято тенис приказка със собствен почерк, който отличава добрите тенисистки, от тези, които наистина ще преминат теста на времето. Сръбкинята първо прикова погледите с марковия й форхенд, който предизвика безпомощно изражение по лицето дори на 7-кратната шампионка от Шлема Винъс Уилямс, но и това оръжие трябваше да бъде пренастроено след операцията на десния палец през 2008-а, която бе последвана и от промяна в захвата.
Нещото, което Иванович сякаш правеше по-добре от всяка друга тенисистка от нейната геренация е да изгради стил, който е достатъчно атлетичен и мощен, за да я изведе до върха, но същевременно носи онази нотка на елегантност и женственост, която е толкова неотделима част от чара на WTA тура.
Именно поради тази причина малко състезателки могат да се нарекат по-добри посланници женския тенис от 29-годишната Ана. Тя е една от тези звезди, които както организаторите обичат да казват „пълни корта“. Иванович завърши 2016-а с едва 15 победи от 31 мача и достигна едва до два четвъртфинала. Единият от тях дойде в средата на февруари след прекрасен мач срещу водачката в схемата Симона Халеп и зрелищно 7-6(2) 6-2 в Дубай. Именно този двубой се превърна в един от най-посещаваните през цялата седмица и макар Ана да не успя да се възстанови физически и да отпадна в следващия кръг от Барбора Стрицова, отново си пролича ясно, колко обичана е сръбкинята сред феновете на тениса по света.
Иванович никога не показа, че се чувства напълно комфортно с цялото внимание, което я обгражда. Сръбкинята е на светлинни години от добре сработената медийна машина, която работи около звезди като Шарапова например и едва в интервю през миналата година призна, че е „започнала поне малко да свиква със славата“.
„Всичко, което мога да кажа е, че изживях мечтите си и сега се надявам да помогна на други хора да направят същото – скромно заяви Иванович. – Така че не бъдете тъжни, а останете оптимисти и ме подкрепяйте.“
Това е Иванович – едно малко и скромно момиче от Сърбия, което остави своята следа в ерата на Серина Уилямс. Никак не е малко, нали?
TennisKafe.com
